– Виж, дъще, каква империя сложих в краката ти! – възкликна Тюдор почти разплакан от гордост, че е създал всички условия дъщеря му да стане римска императрица.
Ладиса леко се усмихна.
– Видях императора само веднъж на игрите, когато сложи лавров венец на главата ми.
– О, Лейди... – обади се Аркана. – Той е толкова красив млад мъж!
Тюдор погали дъщеря си по главата.
– А не ти ли прати днес писмо с красив годежен пръстен и умопомрачителна огърлица, която така гордо носиш тази вечер?
Лейди поглади пръстена с рубин и фино изработената огърлица със същите камъни.
– Наистина са прекрасни, но аз все още не го познавам – отвърна Ладиса с въздишка, като си мислеше за Инцитатус и си задаваше хиляди въпроси за случилото се с нея предната нощ в таверната.
– О, Лейди, Лейди... – въздъхна Тюдор. – Калигула обича конете дори повече от нас, бритите. Не знаеш ли, че той притежава най-добрите жребци в империята след нашия Златен чар? И че настоях да се включи клауза, с която ти се позволява да яздиш на официални състезания в Циркус Максимус поне веднъж месечно?
– Много мило от твоя страна, татко.
– Освен това той има брилянтен ум, дъще – добави Тюдор. – Никога не съм си имал работа с толкова интелигентен човек. Визията му за цивилизацията го кара да прави такива отстъпки на нашето кралство и на бритския народ, че от тях ще жънем плодове векове напред.
– Не съм сигурна, че един търговски договор с римляните във всички случаи ни носи предимства – каза Ладиса, малко скептична към оптимизма на баща си.
– Търговският договор е нищо! Ти си всичко! – изрева Тюдор. – Заради теб целият велик остров Британия ще стане част от империята! Всички ние ще живеем охолно като римски граждани в Pax Romana! И ти, дъще, ти ще бъдеш почитана от нашия народ като първата императрица на Рим, родена бритка! Твоят син ще стане единствен император! О, Рим! Рим! Превзех те!
Бароните и останалите свита започнаха да възхваляват краля, който вдигна ръце към небето, както прави всеки владетел при победа. Лейди беше облечена в дълга вълнена туника, русата ѝ коса бе прибрана със златна кордела и се спускаше назад чак до кръста ѝ. Принцесата потупа баща си по рамото с нежна усмивка. Той я прегърна. След това бароните я наобиколиха, коленичиха и целунаха ръцете ѝ, като се заклеха във вярност към нея и декларираха вечно подчинение.
Слугите донесоха халби с бира и всички вдигнаха наздравица за бляскавото бъдеще на Лейди. Тя отпи малко, след това се отстрани от тях и се замисли за истинското значение на женитбата си. Баща ѝ стовари тежко бреме върху плещите ѝ, като внезапно обеща ръката ѝ на Калигула, без да иска разрешението ѝ. Очевидно по време на преговорите по договора императорът е изразил възхищението си от ездаческите ѝ умения и ярката ѝ личност. Попитал е за детството ѝ, образованието и мечтите ѝ.
– Подготвям я да ме наследи на трона на Британия – казал Тюдор, доста впечатлен от степента на интереса, който Калигула проявявал към дъщеря му.
– Имате ли вече някакви планове за кого да я омъжите? – попитал господарят на Рим.
– Не още. Искам да се омъжи за римски патриций, за да заздрави връзките ни с империята – отвърнал Тюдор.
– О! Какво ще кажете за мен? – поинтересувал се Калигула, развълнуван като ученик.
– Вие? Не е ли по-добре да обмислите?...
– Аз не обмислям, Тюдор. Аз питам и искам ръката на дъщеря ви. И ако искате този договор да пребъде, най-добре кажете "да" веднага! – възкликнал младият император.
Това ѝ разказа баща ѝ, когато се върна от преговорите. Беше на върха на щастието. Възможността да стане тъст на най-силния човек в историята – а той гледаше на Калигула като на точно такъв! – подхранваше егото му до точката на пръсване. Ладиса се опита да поиска малко време да си помисли по въпроса, но баща ѝ вече беше уточнил подробностите на брачния договор, зестрата ѝ и реда за унаследяване на престола. Документът беше подписан и носеше печат S.P.Q.R. (Senatus Populusque Romanus – Сенатът и народът на Рим), който Калигула по силата на своята безусловна власт имаше право да слага с династичния си пръстен. Вече нямаше как да откаже.
За да подготви дъщеря си за женитбата, Тюдор нае високо квалифицираната учителка по история Ювения Мароция, римлянка с мек глас, която помагаше на Лейди да научи многобройните разклонения на Юлиевото родословно дърво, военните победи, постиженията и провалите. На следващия ден Ювения отиде в Аполоновата библиотека, построена от Тиберий в достъпната за обществото част на императорския палат, и се върна в двореца с двайсет книги от монументалната "История на Рим" на Ливий, основен текст за обучение на римските младежи. Докато Ювения обръщаше внимание на принцесата върху гладката наситеност на Ливиевата проза, Лейди не можеше да се примири със сериозността на прочутия историк – протеже на Август, чиито опити да наложи собствените си семейни ценности на римляните тя смяташе за доста странни, като се имаха предвид развратните подвизи на дъщеря му Юлия, бабата на Калигула. Тя имала цели тълпи любовници и дори се сношавала с тях на публични места, по стъпалата на Сената например, само и само да покаже незачитането на отвратителния сексуален морал на баща ѝ, който гневял и повечето граждани на Рим.