Ладиса предпочиташе "Енеида" на Вергилий, очарователната епическа поема, която проследяваше произхода на римляните чак до героя от Троянската война Еней, роден от богинята Венера след кратка любовна авантюра с баща му Анхис, неземно красив цар, който развъждал бикове в околностите на Троя.
– Венера същата богиня ли е, която гърците наричат Афродита? – попита Лейди наставницата си, която ѝ четеше поемата.
– Да, точно така. Тя е родена от пяната на Средиземно море и била изхвърлена на брега на гръцкия остров Кипър в прочутата мидена черупка. Спомняте ли си?
– Разбира се. Тя е била най-красивата от всички богини.
– И все още е, Ладиса. Боговете и богините от Олимп са безсмъртни. Венера живее в умовете на всички ни.
– А нима Анхис е правил любов с нея само наум? – попита Ладиса с иронична усмивка.
– В никакъв случай. Когато Венера се влюби, тя се материализира и е много страстна. Обича силните прегръдки и всички лъстиви разточителства.
Ладиса научи, че благодарение на подкрепата на божествената си майка Еней се спасил от разрушаването на града след случката с Троянския кон и заминал за Лациум (където по-късно е построен Рим) с десетина верни троянски воини и със седемгодишния си син Юлий. След смъртта на Еней Юлий станал цар на Лациум и основател на Юлиевия род, голям семеен клан, който се подчинява изключително и само на един патер фамилиас, главата или бащата (pater на латински) на рода. Когато той умирал, най-големият му син или друг мъжки наследник, подходящ да продължи рода, наследявал предишния pater familias според волята на починалия.
Още няколко рода, като Фабиите, Корнелиите, Валериите и Клавдиите, изкопирали Юлиевия модел. Според Ювения те се наричали "патриции" заради неоспоримия авторитет на бащата (pater) и изиграли фундаментална роля в римската политическа история, чийто връх е издигането до абсолютната власт на Юлий Цезар, който след кървава гражданска война бил избран за диктатор. После, след убийството му, младият му наследник Цезар Октавиан разбил врага си Марк Антоний и управлявал империята повече от четиридесет години под името Август. Той въвел римляните в златната ера на мир и просперитет – Pax Romana – и основал Юлиевата императорска династия, сега представлявана от Калигула.
– Защо патер фамилиас не са позволявали на дъщерите си да ги наследяват? Да не би жените да се смятат за прекалено слаби да се справят с властта? – попита Лейди, сравнявайки римската родова система с бритската, в която жените ставаха дори вождове на племената си, ако имаха съответните качества.
– Римските жени са корави, повярвай ми – отвърна Ювения. – Но предпочитат да манипулират мъжете задкулисно, а не да ги предизвикват на опасната арена на войната и коварното поле на Сената.
Докато изучаваше с Ювения историята и обичаите на римския народ, Лейди осъзна, че като римска съпруга трябва да се подчини на потестас (властта) на своя съпруг, което означаваше пълно подчинение и уважение. Той можеше да я накаже и дори да се разведе с нея само с едно писмо, без да му се задават повече въпроси. Физическите наказания за щастие бяха рядкост, особено когато семейството на съпругата е сред силните на деня. И разбира се, нейният съпруг имаше правото да я принуди да правят секс когато и както си пожелае.
За Ладиса тази перспектива изглеждаше доста неприемлива. Случилото се с Инцитатус правеше неизбежния секс с мъж особено неприятен. На зазоряване тя лично язди жребеца си до конюшните на Тухления хълм, където конярите на баща ѝ държаха расовите бритски коне. Това място беше под нивото на новия ѝ любимец. Но тя трябваше да скрие принадлежностите, а и нямаше как да построят специално за него нова ясла, където можеха да се срещат насаме и да правят любов. Тя дълго го прегръща и целува и го помоли да ѝ има доверие. Щеше да построи или да му купи нови конюшни близо до Палатинския хълм, дори може би да му посвети малък храм, тайно място за боготворене, предназначено изключително за култа към него, на който тя му обеща да бъде единствена отдадена жрица.