Но търсенето на подходящо място в рамките на паомериума трябваше да бъде поверено на лицензиран агент, а Лейди не можеше да се свърже с такъв лично. По-късно много хора можеха да я разпознаят като императорската съпруга. Прекалено голям беше залогът за Британия. Трябваше да намери доверен човек извън антуража на баща си, който да бъде неин посредник при покупката на храма и да обслужва всекидневно расовия кон както той заслужава. Но на кого можеше да се довери, че ще пази в тайна любовта ѝ към Инцитатус? Кой в Рим би бил толкова неподкупен, че да устои на изкушението да продаде тайната ѝ или да се похвали с нея?
По обратния път от конюшните на баща си Ладиса си помисли първо за Ювения, учителката ѝ по римска история. Младоликата жена на около трийсетина години, спокойна и несъдеща никого, с широки разбирания за женската еманципация, произхождаше от добро плебейско семейство и бе омъжена за Марк Виниций, центурион на славния XIII легион под командването на генерал Галба на северната граница.
Лейди изпрати до дома на Ювения бележка, но в Деня на слънчевото рождество учителката ѝ бе заминала извън града при свои роднини. Не можеше да направи нищо друго, освен да чака приближаващия ден, да гледа как тълпата полудява по нейния годеник и да мисли. Ще може ли да държи любимия си жребец достатъчно близо до себе си и да го вижда всеки ден или нощ, да усеща поразителната му аура да обгръща сърцето ѝ, а великолепната му сила да изпълва тялото ѝ? Дали би могла да опази такава тайна от най-силния човек на земята? Какво ли би направил, ако разбере за чувствата ѝ към Инцитатус? Дали ще ѝ наложи физическо наказание? Според римските закони имаше право да я изгони, дори да нареди да я екзекутират... Как ли биха пострадали народът ѝ и дяла Британия, ако изобличат публично тайната ѝ? Ами онова копеле Муций Регулат? Дали няма да се раздрънка за случилото се в конюшните на таверната? Не, не би посмял... Аркана и Кардикса не помнят какво им се е случило, след като са били упоени от гръцките курви на Муций, но могат да свидетелстват, че в цялата работа е участвал наркотик. И ако Муций се опита да я изнудва, ще го обвини, че е дрогирал и нея. Но пък перспективата за процес беше доста обезпокоителна. Засега обаче нямаше нищо нередно в това, че е купила състезателен кон и че се грижи добре за него. Мушна ръка в джоба на вълнената си туника, извади писмото на Калигула и препрочете пасажа, отнасящ се за страстта ѝ към конете.
"Не усети ли, моя красива Лейди, как сърцето ми блъскаше в гърдите, когато поставих лавровия венец върху прекрасната ти глава след удивителната ти победа на игрите? Бих ли могъл някога да забравя как все още бе задъхана и потна след великолепната си езда? О, това много ми хареса! Хареса ми силата, с която стискаше жребеца между краката си и го яздеше като келтска богиня по небесата над Рим! Все още потръпвам, знаеш ли?"
Е, помисли си Ладиса, римският император стреля право в целта. Ще позволи ли и на нея да заяви желанията си? Дали ще се осмели да му каже? Би ли се примирил, че от тук нататък жена му може да "потръпва" само от кон? Ако наистина я вижда като келтска богиня, може би има шанс да приеме за богинята това, което не би приел за съпругата. Кой знае? Римляните са странни, казаха ѝ го още първия път, когато посети Вечния град. А Калигула със сигурност беше странен мъж, макар и толкова красив и чувствителен...
Към полунощ официалният банкет беше в разгара си.
Повече от час след появата си на терасата Калигула, Друзила, семейството им и около петстотин гости не помръднаха от обозначените за тях места, излягаха се върху плюшените дивани за хранене, подредени по подобен начин и в трите свързани с вградени в стените арки трапезарии. В началото се произнесоха множество официални речи – доста отегчителни, в интерес на истината, въпреки че всеки се бе опитал да включи малко хумор и да не се разпростира надълго и нашироко. В тях се възвеличаваха постиженията на съвета и личният успех на императора. След това, докато гостите похапваха от богатите разнообразни ордьоври и пийваха леки коктейли от вино и плодове, група гръцки мимове представи кратки митични притчи в чест на боговете под акомпанимент на музиканти.
Калигула и Друзила се наслаждаваха на празненството в лектус медиус, огромен диван, поставен близо до средната стена в по-голямата от трапезариите, в центъра на ансамбъл от кушетки, подредени от двете страни на помещението покрай стените. В същата зала Ирод Агрипа и две от конкубините му развличаха Калигула, Друзила и висшестоящите сенатори с жизнерадостни разговори, смешки и компетентни мнения по политически въпроси. Макрон и съпругата му Ения се бяха настанили в лектус медиус във втората трапезария, в която бяха държавните чиновници и личните гости. Агрипинила и Лесбия заедно Евтикий и Апелий се забавляваха, като похапваха и си разказваха пикантни истории на диваните в третата трапезария сред по-млади приятели.