Официалната част от банкета достигна кулминацията си с поредица от тостове за успеха на програмата на императора. След това музикантите и танцьорите започнаха със своите представления, а робите сервираха основните ястия: риба и стриди, помпейски гарум (рибен сос), студени меса, богати салати, ядки и пайове от бъбреци, телешки медальон, печени агнешки крачета, яйца от пъдпъдъци, мариновани тестиси от носорог и други екзотични деликатеси. Робите наливаха хиоско вино, бира и твърд алкохол в потирите на гостите, които бързо ги изпразваха.
Друзила се опита да отложи сближаването си с Макрон, за което бе помолена, като забавляваше брат си с интригуващи истории за личния му Зелен конен ескадрон, препоръчваше какво да се направи с някои от конете, за да победят съперниците от Синия, Белия и Пурпурния ескадрон.
– Много интересно, сестро – прекъсна я Калигула. – Защо не го разкажеш и на Макрон?
– Не трябва ли той да дойде тук при нас? – попита Друзила, опитвайки се да шикалкави.
– Не, нека те заведа при него – каза Калигула, изправи се и помогна на сестра си да стъпи на пода. И двамата махнаха на останалите, като така им дадоха знак, че вече могат да се движат и да си сменят местата, да се комбинират както си пожелаят.
При влизането си във втората трапезария императорът и Друзила бяха поздравени с тостове и възгласи. Две голи до кръста танцьорки игриво потриха гърдите си в тялото на Калигула. Сред аплодисментите и веселяшкото насърчение от Макрон и Ения Калигула сграбчи зърната на момичетата и ги стисна, докато и двете не коленичиха. Прегърнаха краката му и се опитаха да проврат глави под тогата му.
– Не го правете, момичета – предупреди ги Калигула. – Императорската змия може да ви прегризе главите... и да се промуши във вас!
Всички се засмяха. Друзила взе една чепка грозде и се приближи към Макрон. Той лежеше по корем на лектус медиус между Ения и едно хубаво, полегнало на една страна момче в къс гръцки хитон, неуспяващ да прикрие малкия му пенис, около който все още не се виждаше окосмяване.
– Кой е прекрасният момък, Макрон? – попита изкусително Друзила, седна на дивана и започна да бели едно гроздово зърно.
– Това е Тисиос, син на коринтски актьор, мой приятел – отвърна Макрон и погали русите къдрици на момчето.
– Уча танци в школата на Манест – заяви гордо момчето. – Вие танцьорка ли сте!
– Понякога – кимна Друзила. Калигула се приближи и щипна Тисиос по бузата, след това направи същото и с Ения.
– Защо не си ми казал за гръцките си съкровища, Макрон – попита Калигула, като се направи на обиден от липсата на такт на Макрон и се преструваше, че не знае коя е Ения.
– Признавам, че крих от вас момчето, цезаре – отвърна Макрон с палава усмивка. – Но дамата, която ти прилича на гъркиня, изобщо не е. Това е моята съпруга Ения Сабина.
– Охоо... – възкликна Калигула с престорена изненада. – Наистина ли сте съпруга на това чудовище?
– Да, цезаре – отговори Ения. – Но на вашия началник-щаб не му остава никакво време да се държи неприлично.
Калигула се качи на леглото и легна близо до Ения, като разсеяно постави лявата си ръка на ханша ѝ.
– Ще му дам отпуск – прошепна той в ухото на Ения. – При условие че ми кажеш какви неприлични неща ще ти направи.
Тя се усмихна. Беше засрамена и не знаеше как да отговори. Опита се да се изправи, но Калигула здраво я притискаше с ръка, не ѝ позволяваше да стане и му се струваше, че тя откликва с удоволствие на натиска от дланта му.
Друзила потърка обеленото гроздово зърно по устните на Макрон. Той я погледна озадачен, след това облиза зърното.
Тисиос откъсна няколко зърна от чепката на Друзила и започна да ги бели. Тя побърза да легне между Макрон и момчето. Докато те тримата си играеха с гроздето, Калигула пъхна ръка под тройната зелена туника на Ения.
– Какви ли неприлични неща да предложа на Мак да ти направи? – попита я той с чувствен нисък глас, докато ръката му си проправяше път към задните ѝ части и се заиграваше с препаската ѝ.
– Не знам – промърмори тя, още по-засрамена, тъй като върховете на опитните му пръсти притиснаха плата на долната и дреха и започнаха да се въртят в кръг и да изпращат горещи вълни от петите до главата ѝ, от което я побиха тръпки.