– Разбира се, че знаеш... – настоя Калигула и премести ръката си под туниката ѝ, разхлаби препаската и започна да си играе с мекия черен мъх по гръбнака ѝ и да гали малкия ѝ заоблен задник, покрит със същия копринен мъх. – Сабинянките не могат да устоят на прастарото си влечение към непознати – каза той, като имаше предвид легендата за похищението на сабинянките (днес погрешно наричано "поругаването на сабинянките"). Намекваше за момичетата, отнесени от римляни по време на празненство, организирано от първия римски цар Ромул малко след основаването на града.
– Вие не сте непознат, цезаре – прошепна Ения в ухото му.
– Напротив, красавице – отвърна Калигула, докато пръстите му разтваряха хубавите бузи на седалището и подръпваха гъстите твърди косми в цепката. – Никога преди това не съм те виждал.
Ения наведе глава. Опита се да потисне възбудата си, но той проникваше в центъра на най-чувствителното ѝ място и тя усети, че се подмокря неприлично много.
– Моля ви, цезаре... Хората ни гледат.
Калигула вдигна брадичката ѝ и я накара да се огледа. Всички гости бяха погълнати от храната, питиетата, разговорите и игрите с различни жени – конкубини, танцьорки, любовници, съпруги, – целуваха се и се опипваха, не мислеха за нищо друго, освен да се задоволят един друг.
– Никой не ни гледа, скъпа моя. А дори да е така, не искаш ли другите да знаят, че цезарят е оценил прелестите ти? – не се предаваше прелъстителят и галеше влажните ѝ срамни устни.
Тя задиша учестено. Сви крака, за да избегне набезите на пръстите му, но постигна тъкмо обратния ефект. Показалецът и средният му пръст съвсем лесно стигнаха изотзад подгизналото ѝ съкровище, палецът му продължи да си играе с месестия отвор под препаската ѝ.
Какво ли би могла да направи, за да го спре? Обърна глава към Макрон. Той флиртуваше с Друзила, която бе разтворила туниката си и търкаше лицето на Тисиос в гърдите си.
Ения докосна съпруга си по рамото.
– Макрон... – повика го. Той я чу, но не се обърна, а започна да изстисква с пръсти грозде върху гърдите на Друзила и примамваше момчето да ближе сока и да яде обелките, които поставяше на зърната на императорската сестра. Ения не виждаше откъде може да получи помощ и зарови лице в ръцете си.
Междувременно Калигула тайно бе отворил малката кутийка, която получи като подарък за Рождеството на слънцето от Ирод Агрипа след разговора им в перистилиума. В нея имаше две дузини малки живи буболечки от рядък вид, наричан Cantharis iberiana (днес познат като "испанска муха"), чиито секрети и малки ухапвания били много силен афродизиак, каза Агрипа на Калигула.
Ения си хапеше ръцете и се опитваше да запази хладнокръвие, а неговите пръсти се движеха в нея.
– Дали да не вдигна туниката, за да могат всички да видят какъв хубав малък задник имаш и каква прекрасна растителност има по него? – попита я той с палав снишен глас.
– Не, цезаре, моля ви... Макрон няма да ми го прости.
– Тогава се отпусни, ясно?
– Не мога – отвърна тя на инат, без да го поглежда. Но усети, че пръстите му излизат от гениталиите ѝ и ръката му тръгва да се измъква изпод туниката ѝ. Въздъхна и отпусна стегнатите мускули на гърба си, без да знае, че Калигула е пъхнал мокрите си пръсти в кутийката и ги е извадил заедно с пет-шест малки буболечки, полепнали по тях. Бързо върна обратно ръката си между бедрата ѝ ѝ вкара пръстите си заедно с мушичките дълбоко във вагината ѝ. Започна да ги върти, за да е сигурен, че малките, но жизнени кантариди ще стигат до най-далечния край на любовния ѝ орган.
Ения отначало не почувства насекомите да пълзят в нея и се обърна към Калигула с умоляващ поглед.
– Какво искате от мен, цезаре?
Той се усмихна, извади ръката си и се отпусна по гръб, обърнал лице към нея.
– Искам да ме целунеш.
Докато обмисляше молбата му, изведнъж усети някакъв гъдел да се надига в нея. И тъй като ѝ бе неудобно да се почеше, започна да притиска обраслия си венерин хълм към възглавницата под нея. Но колкото повече извиваше бедра, толкова по-нетърпим ставаше гъделът и предизвикваше у нея внезапен прилив на страст. Тя простена. Калигула забеляза колко е засрамена и бавно придърпа главата ѝ напред. Устните ѝ докоснаха неговите и двамата потънаха в прекрасна целувка, в която започнаха трескаво да си разменят невъзможна за потискане чувственост, а възбуждащите секрети и ухапвания на кантаридите направо подпалиха утробата ѝ. Коремът ѝ се гърчеше и дори похлопваше срещу възглавницата.