Имитираше живописните оргазми на Месалина и се научи да заблуждава, че и тя ги изпитва, за да задоволи брат си и другите си любовници. По време на половия акт знаеше как да стене, да моли, да притиска таза си към партньора, да го прегръща, да се увива и сгушва в него, да трепери, да вика, че свършва, познаваше цялото изкуство на правенето на любов. Да имитира висшата експлозия на сетивата, за нея се превърна в такъв навик, че нямаше представа как се прави секс по друг начин. Започна да си мисли, че като се прави, че изпитва оргазъм, наистина го изпитва, но дълбоко в себе си се страхуваше, че един ден някой от любовниците ѝ ще разкрие срамната ѝ преструвка въпреки удовлетворението, което мнозина мъже получаваха, когато имаха достъп до сластното ѝ тяло и се разтапяха в прегръдките ѝ.
Тази вечер с Макрон и Тисиос Друзила се чувстваше много добре и не мислеше за нищо друго, освен за насладата от физическия контакт с телата им, триенето на кожата им в нейната, за хилядите удоволствия, които човешките същества могат да си доставят чрез сетивата си и химията, получавана в резултат на това. Гледаше как Макрон и Тисиос се целуват и галят навсякъде, как младежът се наслаждаваше на силата и косматите прегръдки на по-възрастния си любовник. Той пък се радваше на кадифената му разцъфваща мъжественост. И двамата бяха възбудени от любовта, която изпитваха един към друг, и от Друзила, която се увиваше около тях, милваше ги и ги целуваше навсякъде.
Когато стоновете на Тисиос подсказаха, че е близо до екстаза и аналното му отвърстие започна да се разширява, подканяйки лакомата уста на Макрон, неговия език и пръстите му, Друзила помогна на едрия мъж да обладае момчето, като постави Тисиос в скута му и бавно го надяна на еректиралия му член. Макрон стисна тънкото гладко тяло на Тисиос в големите си прегръдки и се отдаде на насладата от тласъците на хубавите му като праскови задни части върху корема му и на проникването си в трепкащия ректум на момчето. "Флейтата" на гръцкия ератос (млад любовник на по-възрастни мъже) набъбна в чувствителните ръце на Друзила, след това между устните ѝ. Тя започна да свири на божествения инструмент на Ерос, като го поемаше дълбоко в устата си и щипеше малките му зърна, за да увеличи възбудата.
Той дишаше тежко, стенеше и бъбреше сладостни безсмислици на двамата си любовници, яздеше ерекцията на покровителя си, сграбчваше Друзила за косата и все повече губеше свяст, отдавайки и на двамата напъпилото цвете на младостта си. Изведнъж през тялото му премина спирала от надигащи се емоции. Друзила усети вкусните пулсации на оргазма му и започна да го смуче все по-бързо, докато "флейтата" му изсвири най-високия си тон и изстреля неочаквано сладкия сок на любовта в устата ѝ.
Макрон продължаваше да стиска здраво Тисиос в прегръдките си, хапеше врата и раменете му, за да го накара да свърши отново и отново, масажираше изстрелващия секрети пенис на любовника си до устата на Друзила, усещаше как спазмите на неговия ератос се предават и на собственото му тяло, но се въздържаше да стигне до пълно освобождаване, тъй като бе завладян от ярката личност на Друзила и искаше да запази за нея най-силната енергия на своята страст. Докато Тисиос все още се гърчеше в последните тръпки на оргазма си, очите на Макрон и Друзила се срещнаха и се пронизаха. Тя знаеше какво става в главата му и изтръпна като жена, покорена от магията на съблазняването.
Без да разваля очарованието на момента, тя бавно се приближи към суровото лице и грубата му като на Самсон глава. Той я сграбчи и я целуна страстно. Тисиос взе мокър парцал и почисти пениса на Макрон, след това го облиза много внимателно, тъй като знаеше, че се кани да обладае най-красивата жена, която някога бе виждал.
А тя беше благородна белокожа и червенокоса хубавица, талията ѝ бе притисната между мускулестите бицепси на огромния мъж, бе засмукала устата му като жива вендуза, подръпваше дългите му черни косми, сграбчваше твърдия му като стомана еректирал пенис, дращеше косматите му тестиси, разтваряше крака и триеше вулвата си в бедрата му, като го мокреше с неспирния си прилив на сокове и го караше да почувства, че е готова да я обладае и да я люби, както Венера бе отредила не само за принцесите от Юлиевия род, но за всички жени на света.
Макрон и Друзила бяха толкова възбудени от всичко случило се преди това и от внезапния прилив на привличане един към друг, че и двамата вече нямаха нужда от допълнителната любовна игра, а искаха да стигнат до същинското сношение. Той беше постигнал с нея това, което бе искал – беше я подчинил, тя бе готова да му се отдаде, повдигаше разкошно окосмения си таз, за да достигне доминиращия обелиск, взираше се в него с отворена уста и тежко задъхана.