– Какво да те правя, момиче?
– Сграбчи ме силно и не ми давай време да мисля – промърмори, едвам дишайки, Друзила.
Те се прегърнаха и зацелуваха като полудели. Той бавно вкара ментулата си в нея и остана така, без да помръдва, като ѝ даде време да свикне със собствените си усещания. След това започна да блъска умопомрачително, бързо, после бавно, след това пак бързо, дърпаше я за косата, хапеше я за брадичката и шията, преобръщаше я, влизаше в нея изотзад, после вдигаше единия ѝ крак ѝ проникваше отдолу, въртеше здравия си член в нея, силно, после още по-силно, тласък след тласък. Триенето и удоволствието от дивия акт предизвика мощен прилив на кръв към гениталиите ѝ и изпразни мозъка ѝ от всякакви мисли.
Друзила отвърна, като позволи на вродената ѝ страст да я завладее. Никога преди това не бе изпитвала такова пълно физическо удоволствие. Но освен силната сексуална връзка помежду им, въодушевляваше я желанието ѝ да прекрачи границата. Ала стигна много надалеч, но отново не и до мечтаната връхна точка. Като усети, че Макрон се приближава до собственото си освобождаване, тя автоматично започна да се гърчи и да го притиска по-силно, предлагаше му се, стенеше, виеше и крещеше, преструваше се, че изпитва най-силния оргазъм на живота си. Беше много убедителна, но не достатъчно за изпечен женкар като Макрон.
Той спря тласъците си и без да вади твърдия си член от нея, покри устата ѝ с длан, за да я накара да спре. След това даде знак на Тисиос да вземе един от черните индийски шалове, захвърлени покрай дивана. Момчето подаде шала на Макрон и разбра какво следва. Приближи се към Друзила и я загледа, докато Макрон бързо връзваше шала около шията ѝ. Тя отвори широко очи, опитвайки се да се освободи, но двамата я притиснаха надолу. Обездвижена и неспособна да помръдне от кръста нагоре, тя започна да повдига и спуска таза си и усети как еректиралият член на Макрон докосва шийката на матката ѝ. Те опънаха шала. Друзила усети, че се задушава. Представата как Макрон души император Тиберий нахлу в главата ѝ на мига, но в очите ѝ не се четеше боязън, тъй като страхът от смъртта не беше нещо, което често измъчва римляните, особено благородните патриции, възпитани в стоицизъм още от детство. Като държеше единия край на шала, а другия бе предал на Тисиос, Макрон продължи с тласъците, затягайки бавно примката около шията ѝ. Гръцкото момче, за което това опасно преживяване не беше ново, я следеше внимателно и ѝ казваше да се отпусне.
Все по-силното задушаване предизвика странни усещания във вагината ѝ, сякаш пристягащият се шал караше и гениталните ѝ лигавици да се притискат все повече към пулсиращата ерекция на Макрон. След секунди пребели очи и сякаш ослепя.
Щеше да умре всеки миг!
От всички точки на тялото ѝ се стрелна жизнена енергия и се насочи към утробата ѝ. Всичко в нея замря, с изключение на едно-единствено неизпитвано досега чувство, което трептеше не в мозъка ѝ, а само в половия ѝ орган. Макрон продължи с все по-бързи и отривисти тласъци. Изведнъж усети множество контракции да изстискват пениса му.
– Пусни! – заповяда на Тисиос.
Момчето бързо развърза шала от шията на Друзила и веднага започна да ѝ прави дишане уста в уста. Тя се свести, но контракциите продължаваха. Пое дълбоко дъх. След това осъзна, че Макрон влиза в нея на мощни тласъци и че тя за първи път в живота си бе стигнала до върха! Извика съвсем наистина, тялото ѝ се тресеше от конвулсивния прилив на енергия, обвиваше крайниците си около косматото тяло на Макрон и се рееше нависоко, стигаше до границата на смъртта, "малката смърт", за която се твърдеше, че се управлява от Дионисий, бога на екстаза.
Няколко от сирийските танцьорки продължаваха да забавляват гостите с танци, а останалите момичета бяха примамени от богати благородници на техните дивани с обещание за златни монети и вече играеха палави игри, смееха се и пиеха. Катег и Скавър, макар и ангажирани с куртизанките, хвърляха по някой поглед от своя си лектус медиус към прегърнатите и любещи се Макрон и Друзила.
– Чудя се защо го правят пред очите на всички? – попита мрачно Катег.
– Зов на природата, глупако – отвърна Скавър. – Същата, която те запрати в краката ѝ да ѝ целуваш кунуса сякаш е извор на живота.