Изведнъж някой извика, че Друзила танцува гола върху дивана си в съседната зала. Всички младежи се завтекоха и се струпаха около разделителната арка, за да гледат представлението на принцесата и Катег. Апелий и Лесбия останаха сами, усмихнати и опитващи се да овладеят дъха си. Прегърнаха се, целунаха се радостно и отново се впиха един в друг.
– Страхотна игра, Лесбия – каза Апелий. – Ти ли я измисли?
– Ами, да... аз и сестра ми. Написахме правилата и проектирахме костюмите. След това накарахме нашите занаятчии да направят медните маски, перуките и камшиците, както и ремъците и опашките. – Лесбия разкопча ремъците си и взе зелената опашка, която бе останала на дивана. Показа ги на Апелий. – Виждаш ли, опашките трябваше да са свързани с ремъците с метална пластина, която да е достатъчно здрава да ги държи по време на галопа и движенията, но не чак толкова, иначе няма как да свалим опашката с камшика и да спечелим играта.
– Сигурен съм, че ще стане много популярна игра.
– Доволна съм, че на теб ти харесва – каза тя и го погледна влюбено.
– Искаш ли да отидем при другите да гледаме Друзила?
– Не. Да отидем в моите покои.
Апелий взе Лесбия в прегръдките си и я понесе към дъното на трапезарията под многозначителните погледи на робите, които се грижеха за разчистването на създадената бъркотия.
Призори Калигула се събуди в личната си спалня.
Като повечето видни римляни той не бе свикнал да спи повече от три или четири часа на нощ. А тази нощ дори по-малко, но това не попречи на мозъка му да се фокусира веднага върху задачите от императорския съвет. Междувременно гледаше спящата Ения и за миг се зачуди дали някога пак ще прави любов с нея. Невъзможно, помисли си. Въпреки че бе наистина страстна и хубава, не си падаше по повтарянето на секса с една и съща жена.
Взе една сребърна кана, наля половин литър изворна вода в бокала и я изпи. Навик, какъвто имаха всички римляни – да пият много вода веднага щом се събудят. Надяна чиста тога, прибра малката кутийка с останалите мушички, отключи вратата и на пръсти излезе от спалнята. Четирима освободени роби, които му служеха за лични секретари, и две робини го чакаха отвън. Поздравиха го и го последваха, когато тръгна пъргаво по коридорите, приветстван от дежурните преторианци.
Докато робините му приготвяха ваната в покоите му, Калигула излезе на източния край на терасата си, за да наблюдава изгрева и да се моли на боговете. След това зави зад ъгъла и мрачно погледна към Тухления хълм. Втренчи поглед в двореца на крал Тюдор и си представи Ладиса, която щеше да живее там с баща си само още един ден. Знаеше толкова малко за нея, но не искаше да научава нищо от втора ръка. Тя наистина го привличаше. Политическите изгоди бяха стратегически важни. Но мисълта да я притежава след сватбата беше изключително възбуждаща.
Какви ли малки мръсни игрички ще може да играе с нея? Колко ли страстно ще се влюби в него? Дали беше вярно, че бритите са горещи над кръста и хладни под него? Засмя се... Каквато и да се окажеше, винаги можеше да ползва малките мушички, за да я побърка... Отново се засмя. След това пое дълбоко дъх, протегна се с чувство на лична удовлетвореност и изхвърли от главата си спомена за Ения.
Върна се за топлата вана и да размишлява върху важната работа, която трябваше да свърши днес, както бе планирал да бъде и през всеки ден от неговото владичество в името на величието на империята.
6.
В ранния следобед просторният атриум на двореца гъмжеше от клиенти на Юлиите, от благородници, посланици и римски генерали.
Освободените роби се грижеха срещите на Калигула да се провеждат по план, водеха си бележки, въвеждаха и извеждаха от кабинета му хора и групи, които идваха по работа, свързана с решенията на императорския съвет. Двама от бароните на крал Тюдор чакаха да разговарят с императора относно подробностите около сватбената церемония, насрочена за следващия ден.
Сред тълпата, в онази част на атриума, водеща към покоите на Друзила, Муций нервно спореше с Бризея, която току-що му бе съобщила, че принцесата все още не е станала.
– Не ме баламосвай, девойко! Чакам тук от два часа и ти за трети път ми казваш едно и също.
Бризея му метна унищожителен поглед, но се въздържа да му отговори презрително. Въпреки че беше начело на робините на Друзила, тя самата също бе робиня и трябваше да се отнася към Муций Регулат със същото уважение, каквото дължеше на всички свободни римляни.