– Успокой се. Принцесата е все още в леглото, но се събуди и ѝ казах, че си тук.
– О, не се ли събуди преди известно време?
– Да, но пак заспа.
Муций разпери ръце и изсумтя като разярен бик.
– Виж какво, жено... Как ти беше името?
– Бризея.
– О, да, Бризея – каза той и си спомни, че тя вече му бе съобщила името си. Огледа елегантната ѝ туника и за част от секундата си представи апетитното голо тяло под нея. Беше ценител на женската красота от целия свят и знаеше, че пред него стои галка на около двадесет и пет години.
– От коя част на Галия си, Бризея?
– От Лутеция (днешен Париж).
– О, бил съм там – отвърна той. И я погали по бузата с дебелите си обкичени с пръстени пръсти. – В този град има прекрасни, очарователни жени.
Лицето на Бризея се сви от отвращение и тя отблъсна ръката му от лицето си.
– Долу ръцете! – изръмжа му.
Той се ухили криво.
– Какво ще кажеш да накарам твоята домина да те прати при мен малко да се повеселиш?
– По-скоро бих се обесила.
Той се засмя.
– Не се тревожи, Бризея. Шегувам се.
– Добре тогава... Ще пратя момиче да те въведе, когато принцесата реши да те приеме.
– Кажи ѝ, че имам спешна и важна новина за Лейди Тюдор.
– Вече ѝ го съобщих. – И след тези думи се обърна и се отдалечи. Но внезапно спря, завъртя се и се върна при него. – О, забравих – започна. – Моята домина ме помоли да те попитам дали носиш у себе си от специалния мехлем.
Муций се намръщи. Откъде Друзила би могла да знае, че е използвал мехлем по време на сношението на Ладиса с Инцитатус?
– За какъв мехлем говориш? – попита той.
– Не знам – отвърна Бризея, която не искаше да издава какво е казала Октавия на Друзила за магическите свойства на мехлема на Муций. – Имаш ли у себе си, или нямаш?
Византиецът се подразни от нахалния ѝ тон. С удоволствие би зашлевил надменното ѝ лице, но вместо това бръкна в джобовете на дългата си горна дреха, приличаща на онази, която носеше предната нощ в таверната. И намери кутийката с мехлема.
– Имам малко у мен – каза, без да вади кутийката от джоба си. – Но не знам дали твоята домина има точно него предвид.
Бризея не отвърна нищо, само се отдалечи. Муций притвори очи от гняв и се загледа в красивия ѝ гръб, докато тя елегантно се плъзгаше по коридора.
Докато Муций все още бе потънал в нечисти помисли за Бризея, набит мъж на средна възраст в бяла тога с три ивици, знак за благородно потекло, се приближи изотзад и го потупа по рамото. Сводникът се извърна.
– О, Сервилий! – възкликна, като разпозна Квинтий Публий Сервилий, един от най-богатите му клиенти. – Как си?
– Изключително добре – отвърна Сервилий. – Току-що получих голяма държавна поръчка от Вибий Лутаций, началника на императорския кабинет, който отговаря за търговската политика с Британия.
– О, Британия... – повтори Муций вяло.
– Хей! Защо правиш физиономия? Британия е новата страна на неограничените възможности, повярвай ми. Знаеш ли, че Калигула ще се жени за Ливия Орестила, дъщерята на крал Тюдор?
Муций сложи на ръка върху огромния си византийски болтус, за да го задържи на мястото му, след това се наведе към ухото на Сервилий и прошепна:
– Бракът няма да го бъде дълго.
– Какво? – изуми се Сервилий. – Защо ми го казваш?
– Защото си най-добрият ми клиент и не искам да губиш пари.
– Какво има? Да нямаш вътрешна информация?
– Ъъъ, аха...
– Да не е ялова?
– Не знам.
– Тогава какво? Казаха ми, че е красива млада жена.
– Ливия Орестила е римското име, което ѝ дадоха – зашепна поверително Муций. – Бритското и име е Ладиса Тюдор. Но повечето ѝ приближени я наричат Лейди и тя използва този псевдоним като ездачка, когато спечели имперските надбягвания на Сатурналиите с бритския си кон.
– Стига бе! Бях там, дори изгубих цяло състояние заради нейната победа.
– Видя ли? Лоша поличба.
Сервилий се почеса по брадата.
– И какво общо има това с провала на брака?
– Тя обича коне.
– Е ѝ? Всички обичаме коне.
– Но тя ги обича прекалено много.
Сервилий се намръщи. Какво ли имаше предвид Муций? Как тъй прекалено много? Докато все още стоеше озадачен от разкритията на сводника, една от робините на Друзила се приближи към Муций.
– Принцесата е готова да ви приеме – съобщи тя. – Последвайте ме.
Муций махна на Сервилий, за да му покаже, че трябва да тръгва.
– Ще те чакам тук – каза благородникът.
В приповдигнато настроение Друзила се къпеше в огромната си мраморна вана, вградена в пода на великолепната ѝ баня.