Робините и момчетата, които отговаряха за поливането на тялото ѝ с топла вода, изпълняваха задълженията си и се заразяваха от веселостта ѝ. Галеше шията си, докато Бризея и Октавия я мажеха с индийски ароматизирани миещи вещества, и все още я обливаше топлината на спиращия дъха оргазъм, който преживя с Макрон и Тисиос на пиршеството.
Вече разбираше какво има предвид Месалина, която казваше, че сексуалното освобождаване на жената е двеста пъти по-силно от мъжкото. И трае двайсет пъти по-дълго, стига десет пъти по-високо и може по желание да се повтори само след минути. Просто трябва да се увеличат дразнителите... Така казваше братовчедка ѝ. Сега Друзила знаеше, че е права.
– Муций Регулат е тук, домина – обяви момичето и въведе сводника в банята.
Друзила обърна глава към вратата и вдигна ръка.
– Влизай, Муций – покани го с бляскава усмивка.
Развълнуван и завладян от емоции, дебелият византиец се втурна към принцесата, коленичи, взе ръката ѝ и я целуна.
– Вие ми оказвате чест като никой друг, ваша милост – каза Муций, взрян във фантастичното тяло на Друзила, което се виждаше изцяло под водата.
– Не съм сигурна, че го заслужаваш, но ми се ще да ти имам доверие.
– Животът ми ви принадлежи, принцесо.
– И какви са новините?
Муций погледна към робите.
– Може ли да останем за малко насаме? – прошепна той на Друзила.
Принцесата даде знак на прислугата си да отстъпи и сводникът ѝ заразказва цялата история за срещата на Ладиса с Инцитатус и последвалата покупка на коня.
– Сигурен съм, че е влюбена в него, ваше височество.
Друзила избухна в смях. Представи си брат си с една от конските маски, направени от сестрите ѝ за играта с опашките, надянал юздата на Инцитатус и опитващ се да заличи спомена от пениса на жребеца, като си слага един от фалосите на гръцките актьори върху собствения си еректирал член.
– И къде е настанила новия си... любовник? – попита Друзила, без да може да спре да се кикоти.
– Язди го до двореца на баща си на Тухления хълм. Но... имам още новини.
– Е? Няма ли да ги споделиш с мен? – попита Друзила, като забеляза колебанието му.
– Разбира се, ваше сиятелство...
– Какво искаш? – поинтересува се принцесата със съблазнителен глас, а сводникът погали козята си брадичка и продължи да я държи на тръни.
– Можете да направите нещо за мен, но не искам да си мислите, че друго освен преклонението ми пред вас ме кара да ви служа.
– Разбирам – каза Друзила и погали устните му с опакото на тънките си пръсти.
– Рано тази сутрин Лейди Тюдор изпрати учителката си Ювения Мароция да се свърже с агент по недвижими имоти, занимаващ се със сгради вътре в помериума. До обяд, само по чертежи, тя е купила закътан частен храм на Палатинския хълм близо до Курия Ветерес.
– Близо до старите зали за събрания?
– Да. Храмът е квадрат със страни от по трийсет стъпки и се намира насред малка градинка с буйна растителност, заобиколена от високи тухлени стени. Нищо не се вижда от улицата. Целият е построен от бял мрамор, само вратата му е бронзова. Направен е по поръчка на покойния Публий Корнелий Катул, там той боготворял своята млада нимфа Еридея. Когато Катул умрял, наследниците му обявили, че го продават.
– И всичко това за коня?
– Без съмнение.
– Сигурно ѝ е струвало доста – предположи Друзила.
– Шест и половина златни таланта.
– Ecastor (кълна се в Кастор)! Похарчила е общо десет таланта за този кон!
– Много е богата. Моят банкер ми каза, че притежава сто златни таланта, плюс земи в Галия и Британия.
– Как разбра за Ювения и храма?
– Опитвах се от известно време да купя същия имот, преговарях с агента за цена около три таланта. Но тази сутрин, когато Ювения отишла, той ми изпрати съобщение, че има и друга оферта. Дадох задачка на информаторите си и резултатите не закъсняха. Те ми донесоха, че Ювения е учителка и не би могла да си позволи да го купи. Един човек я проследил и я видял да влиза в палата на Тюдор с плановете. Не беше трудно да направя връзката. Срещнах се с агента и го посъветвах да удвои цената, защото знаех, че Ладиса ще плати колкото ѝ поискат за имота, който е перфектен за това, за което знаех, че смята да го използва. По пладне, точно след като сделката бе сключена на името на Ювения Мароция, Ладиса наела около двайсет вътрешни декоратори. Докато си говорим, те вече приготвят конюшните. Предполагам, че ще нареди да заведат Инцитатус там преди залез слънце.
– Доста неща знаеш, а, Муций? – каза принцесата с възхита в погледа. В никакъв случай не беше привлекателен мъж – нисък и тлъст, с кръгло лице, рядка брада, подстригана по гръцката мода, голяма уста, плътни устни, долната от които беше по-голяма и висеше като продължение на езика му. Но в тъмните очи искреше интелигентност, а гласът му бе очарователен.