В съседната баня Бризея, Октавия и останалите роби чуха задъханите стенания на своята домина. Но тъй като разбраха, че тя се наслаждава на жизнерадостното избухване на младата си чувственост, приветстваха оргазма на Друзила, като си размениха добронамерени усмивки, с изключение на Бризея, чийто изтънчен вкус очевидно бе обиден от мисълта, че човекът, който притежаваше в момента нейната принцеса, е противен, отвратителен индивид, незаслужаващ благородния ѝ произход, нито вниманието на която и да е жена с всичкия си на тази земя. Въпреки това Бризея не загуби самоконтрол и освен с едно леко потрепване на брадичката си, не показа с нищо друго истинските си чувства пред подчинените си. След това помоли момчетата да осигурят топла вода.
– Смятам, че принцесата ще има нужда от още една вана – каза Бризея с лек намек за отвращение в гласа. Тримата роби бързо се насочиха към стаята в дъното, за да изпълнят нарежданията ѝ.
След като откри от опитната ръка на Муций, че лекото задушаване може да свърши същите чудеса като насилственото душене, което преживя с Макрон, Друзила щастливо се протегна на масата за масажи, докато новият ѝ византийски приятел благоговейно миеше гениталиите ѝ от обилните си секрети.
– Доволен ли си? – попита го тя.
Той покри лицето си с длани.
– Трябва да потисна радостта си, за да не се изпише на лицето ми завинаги.
– Дори ако не позволя никога повече да ме прегърнеш?
– Никога не съм се надявал да получа този дар, Друзила, и не го очаквам и за в бъдеще, но споменът за аромата на тялото ти се отпечата вече толкова дълбоко в паметта ми, че ще бъде с мен и на смъртния ми одър и ще направи прехода ми към небесата щастлив.
– Добре, това ми хареса... – каза тя, като го погали по главата, докато той целуваше с обожание пъпа ѝ.
След това Муций почисти и своите слабини и си надяна връхната дреха. Тя пак се обърна към него.
– Октавия ми каза, че имаш специален мехлем. Така ли е?
– Октавия ли?
– Да, робинята, която не успя да те проследи, когато си излязъл от таверната с Лейди.
– А, онова момиче...
– С него си бил излекувал синините ѝ.
– Синини ли? Не... – отвърна той, докато вадеше малката кутийка с балсама, с който намаза Ладиса. – Сложих малко от този загряващ крем на гениталиите на Лейди, за да може Инцитатус да влезе в нея.
– Тогава защо Октавия ми разказа за твоя магически мехлем?
– О, да... Забравих. Когато се върнах от конюшните, заварих я да прегръща моя галицийски роб, който се оплака, че кунусът ѝ е студен като мъртва риба. Затова му дадох малко от балсама и той го размаза по нейните гениталии. После ги оставих да се порадват на действието му.
Друзила притвори очи. Значи, помисли си тя, вярната ѝ Октавия наистина си е измислила историята за шибането с камшик и изнасилването, за да задоволи извратените си фантазии.
– Като заговорихме за роби – поде Муций и седна близо до Друзила на масажната маса, без да подозира за гнева ѝ към Октавия, – искам да те помоля за малка услуга.
– Казвай... Няма да лишавам новия си клиент от възможността да отправя молби към патрона си точно в деня на инициацията му. (В Рим клиент е делови партньор на влиятелен човек, наричан патрон. Клиентите се задължавали чрез клетва да имат делови отношения само с патрона си или негови роднини, само с негово съгласие и под негово покровителство.)
Муций се наведе към нея и прошепна няколко думи в ухото ѝ. Тя се засмя.
– Ти си такава палава свиня, Муций – каза Друзила с добронамерена усмивка. – Но може би си прав... – Отново се засмя и го прегърна. Върви сега, приятелю. Трябва да се срещна с брат ми и да поговоря с него за... Вавилон! – заяви и протегна ръка.
Муций се поклони и целуна ръката ѝ, след това взе големия си византийски болтус, постави го на главата си, поклони се пак и излезе с обичайната си самодоволна походка.
В огромния атриум на двореца под червеникавите отблясъци на залязващо слънце, които се процеждаха през стъклените прозорци, няколко роби палеха факлите и маслените лампи. Когато Муций влезе в него от коридора, забеляза, че тълпата е намаляла наполовина, но благородникът Квинт Публий Сервилий все още го чакаше.