– Защо се забави толкова много? – попита Сервилий.
– По работа, добри човече.
– Нещо, в което мога да инвестирам?
– Още не, но ще ти кажа след десетина дни – отвърна византиецът и се отправи към изхода.
– Чух, че си сводник на Месалина. Вярно ли е?
– Дали е вярно или не – не знам, но ти какво очакваш да ти кажа, Сервилий?
– Искам я.
– Няма начин, приятелю. Прекалено противен си за скъпоценната ѝ кожа.
– Колко скъпоценна?
– Не е въпрос на цена. Няма да прилагаш извратените си мъчения върху скъпоценния камък на империята.
– О, я стига, Муций! Обзалагам се, че малко любовни мъчения ще ѝ харесат.
– А аз се обзалагам, че няма.
Излязоха заедно от двореца и продължиха да спорят за Месалина. Благородникът бе готов да предложи цяло състояние за нейните услуги. Но "услугите", които Сервилий обикновено желаеше от проститутките на Муций, бяха толкова крайни, че сводникът не искаше и да чуе за тях.
В утринта на сватбения ден на Ладиса Кардикса излезе в градината точно преди изгрев слънце и вдигна поглед към небето.
Хладен северен вятър гонеше гъстите облаци над Вечния град. Всеки миг можеше да завали. Това не беше задължително лоша поличба за брачната церемония на господарката ѝ, но изнерви телохранителката. Крал Тюдор забрани на всички да извършват умилостивяващи ритуали или да правят магии и предсказания за брака на Ладиса с императора. Въпреки това Кардикса приготви тайно дървена кутия по начина, по който я правеха друидските жреци в Британия за гаданието по бега на заека, непогрешимо заклинание от нейните земи за определяне на успеха или провала на брачния съюз.
– Облачно е, но не вали – каза Кардикса, докато слизаше по стълбите към мазето. Говореше на Аркана, която хранеше два заека през решетките.
– Добре, вземи кутията и да действаме – отвърна Аркана.
Измъкнаха изпод една полица квадратна дървена кутия, около педя висока и две педи дълга. Горната ѝ стена представляваше малка плъзгаща се вратичка, а на две от съседните странични стени имаше дупки от по 10 сантиметра в диаметър, затворени с коркови тапи. Аркана сграбчи двата женски заека. Те бяха еднакво големи, единият бял, другият черен. Кардикса отвори малката вратичка на кутията и двете телохранителки сложиха зайкините вътре и ги затвориха. Коленичиха и започнаха да движат кутията, като направиха два пълни кръга, за да объркат животните. Двете млади жени, които не знаеха нищо за историята между Ладиса и Инцитатус, нито за покупката на малкия храм, преплетоха пръсти, направиха някакви друидски знаци над кутията и издърпаха едновременно корковите тапи.
След секунди черният заек показа муцуна през лявата дупка. Двете телохранителки направиха недоволни гримаси.
– Излез, бяло зайче... – прошепна Аркана, докато Кардикса потупваше кутията.
Черната зайкиня се измъкна през дупката и изскочи навън. Огледа се безстрашно, след това се обърна към кутията, подуши и двете дупки, но не успя да се върне вътре.
Аркана и Кардикса продължиха да подканят още няколко минути белия заек, но без резултат. След това посърнаха.
Предзнаменованието беше категорично отрицателно!
Според гаданието по бега на заека бракът на Ладиса нямаше да продължи повече от шест месеца и тя нямаше да роди никакви деца на императора. Двете едри моми се спогледаха уплашено и захлипаха.
– Защо, по дяволите, плачете? – попита Ладиса, която незабелязано бе наблюдавала кратката магьосническа церемония от върха на стълбите.
Двете телохранителки се стреснаха. Извърнаха се към господарката си, застанала на входа, увита във вълнена наметка и клатеща глава, за да изрази недоверието си към глупавия ритуал. Грамадните жени се спогледаха, след това се втурнаха към нея и коленичиха на последното стъпало, прегръщайки краката ѝ.
– Прости ни, Ладиса, че не се подчинихме на заповедта на краля – каза Кардикса.
– Тези друидски заклинания са пълни глупости, не знаете ли? – заяви Ладиса без грам съмнение.
– Ами... понякога, нали знаеш... – смотолеви Аркана.
– Целия бяг ли гледа? – попита Кардикса своята принцеса.
– Да.
– О, благодаря на Один! – възкликна Кардикса и вдигна ръце, призовавайки най-великия от келтските богове. Аркана я погледна и се смръщи.
– Каквото и да предсказва бегът на заека, то не е валидно, ако булката гледа! – обясни Кардикса.
Лицето на Аркана светна. Двете едри момичета се прегърнаха под съжалителния поглед на Лейди.
– Ставайте – нареди им бритската принцеса и нетърпеливо щракна с пръсти. – Имаме прекалено много работа тази сутрин, за да гледаме как някакви си глупави зайци бягат от дървена кутия.