Сватбата на Ладиса с Калигула се състоя далеч от чужди погледи извън помериума, за да могат крал Тюдор и свитата му от благородници също да присъстват на церемонията.
Храмът Fortunae Huiusce Diei (Късметът на днешния ден) на няколко километра от Виа Апия на юг от Порта Капена бе избран лично от Калигула. Това беше любимото му светилище извън Сервиевите врати. Бе построено в огромен обществен парк по заповед на Сципион Африкански, великия римски консул и военачалник, който преди двеста и четиридесет години бе разбил картагенската армия, предвождана от Ханибал, в паметната битка при Зама (днешен Тунис). Храмът имаше кръгла тераса, която гледаше към малко езеро. Обграден беше с арки и статуи, с класическа гръцка фасада и триъгълен капител, подкрепян от коринтски колони. Обширното правоъгълно помещение вътре беше обляно от приглушена светлина, която се процеждаше през няколкото високи прозореца. В далечния край на храма имаше огромна статуя на богинята Фортуна, величествено гола, с превързани очи и с рога на изобилието в ръце.
Тъй като бракът чрез конферацио (силно церемониален и много труден за разтрогване) отдавна не беше на мода дори сред патрициите, страните избраха коемпцио. Според неговите правила булката преминаваше направо ин манум (в ръцете) на своя съпруг заедно със зестрата си, а личната ѝ собственост си оставаше нейна. Но трябваше да отговаря пред семейния съвет на мъжа си дали е извършила някакви прегрешения спрямо брака.
На събитието имаше не повече от двеста гости: целият Юлиев род, Месалина, Ирод Агрипа с конкубините си, Макрон, Ения и някои от техните роднини, няколко членове на императорския кабинет със съпругите си, четирима висши пълководци от армията и флотата, висшестоящи сенатори, сред които Луций Катег и Хортензий Скавър. Група от десетина патриции разговаряха със Сервилий, който напразно поглеждаше към Месалина. Апелий, Евтикий, други прочути водачи на колесници и състезатели от Зеления клуб, Метелий Габиний и Публий Сертик бъбреха с любовници и куртизанки. От страна на младоженката бяха дошли бароните, Аркана, Кардикса, Ювения Мароция, телохранителите на краля и други брити, живеещи в Рим – всичките в римски тоги, туники и наметки, очакваха началото на церемонията.
Малка група музиканти свиреха брачни химни, а шест оскъдно облечени млади двойки изпълняваха алегорични танци пред гостите, които се бяха подредили в две редици от входа на храма до статуята на богинята.
Според римската традиция в центъра на помещението бе поставена пейка за двама, покрита с овча кожа. Най-възрастната жена роднина на Калигула, Аврелия Юлиана, достойна матрона, преминала петдесетте, избрана от императора да играе ролята на пронуба (водеща брачната церемония), зае мястото си пред пейката. Около нея се скупчиха по десет свидетели за всяка от страните. Музикантите забиха силно барабаните. Множеството се обърна към входа и аплодира грейналия крал Тюдор, който водеше дъщеря си по пътеката.
Тя беше в богата жълта рокля, на главата ѝ имаше обсипана със скъпоценни камъни тиара, от която се спускаше фин ярък воал, покриващ лицето и горната част на тялото ѝ. Ладиса получи одобрителни погледи заради изправената си осанка и червените си обувки, нищо че красивите черти на лицето ѝ не се виждаха много добре под булото.
Когато измина половината път към далечния край, шестте двойки се приближиха с танцова стъпка към нея и отстраниха баща ѝ, а нея побутнаха да върви сама към пейката, като махаха наоколо, за да я пазят от уроки, и привличаха положителната енергия с недвусмислени движения, които имитираха любовни удоволствия. Бритската принцеса беше инструктирана от Ювения за всички аспекти на римските брачни церемонии. Затова спря на няколко пъти, за да даде възможност на танцьорите да изпълнят чувствения си ритуал, след това седна на пейката и зачака жениха. И тъй като времето, в което трябваше да го чака, зависеше от неговия сан и влиятелност, всички знаеха, че императорът ще се появи най-малко след половин час.
Застанала близо до чичо си Клавдий, Друзила беше мрачна. Тя не каза и дума на брат си за аферата на Лейди с Инцитатус. Разглеждаше жените в групата на бритите и се опитваше да открие сред тях Ювения. Чичо Клавдий държеше Агрипинила за ръка и ѝ обясняваше разликите между гръцките и римските брачни церемонии. Апелий се оттегли в дъното, за да се види с Лесбия, която пък напусна сестрите си, за да го целуне и да го увери, че още е влюбена в него.