Междувременно Макрон се смеси с група сенатори и остави Ения с майка ѝ Фулвия Сабина, пълничка, но привлекателна жена със същата гарвановочерна коса, тъмни вежди и мигли като на дъщеря си, облечена в опъната розова дреха, която правеше гърдите и задните ѝ части да изглеждат неестествено едри.
Макрон не бе говорил с Ения след пиршеството, тъй като на сутринта отиде от двореца направо в кабинета си във форума и остана там, докато не се срещна с жена си в храма. Ения довери случката с императора на майка си, която ѝ предложи съчувствие и подкрепа, въпреки че изрази известни опасения относно така нареченото от нея "увлечение по човек като Калигула, за когото се твърди, че е лудо влюбен в бритската си невеста и вече има тълпи любовници и конкубини."
Като видя, че Макрон говори със сенаторите, а Фулвия си бъбри със свои роднини, Метелий Габиний се промъкна до Ения и ѝ се представи.
– Около идите през януари ще правим маскен бал, за да отпразнуваме победите на нашия ескадрон – каза Габиний тихичко. – Искаме да те поканим.
– Обичам да яздя, но не съм почитателка на конните надбягвания – отвърна тя.
– Сигурен съм, че императорът ще оцени...
Ения го сграбчи за ръката.
– Той ще дойде ли? – попита и сърцето ѝ заби лудо в гърдите.
– Предполагам, че да – отговори Габиний.
– Добре тогава... – каза тя, едвам потискайки радостта си. – Ще дойда.
– Мой пратеник ще ти съобщи датата и мястото, след като го определим.
– О, значи още не всичко е решено? – попита тя с известно разочарование.
– Не, но искаме да го запазим в тайна – прошепна Габиний.
– Разбирам – прошепна тя в отговор и погледна към съпруга си, който стоеше доста далеч, сред сенаторите и с гръб към нея.
Габиний притисна ръката ѝ в знак на съзаклятничество и се върна при приятелите си без да им каже нищо за разговора си със съпругата на Макрон.
В същото време Ирод Агрипа разговаряше с Пиралис, една от конкубините на Калигула, дъщеря на прочут вавилонски астролог, преместил се в Рим преди петнайсет години, когато след две хиляди години величие разрушеният вече Вавилон премина в ръцете на империята на партите (днешни Иран и Ирак).
– Какво казват звездите за женитбата на цезаря? – попита Ирод, защото знаеше, че Пиралис е също толкова добра в астрологията, колкото и баща ѝ.
– Не мога да ти кажа, без да наруша клетвата си – отвърна интелигентната млада жена. Беше забавлявала няколко часа Калигула предната вечер, разчиташе му хороскопи и му гадаеше на карти таро. Стана ѝ ясно, че Лейди е обсебена от конете, но не сметна за необходимо да разкрива сексуалните аспекти на тази страст пред императора. Въздържа се от отрицателни предсказания за брака му и прави любов с него, отдавайки му цялата си жизнена енергия с тайната надежда, че това ще подобри нищожните му шансове за успешен семеен живот.
Сервилий си проправи бавно път през гостите, приближи се до Месалина откъм гърба ѝ и я докосна по ръката. Тя леко извърна лице и погледна мъжа на средна възраст, видя трите ленти на конник на тогата му. По някакъв странен начин той ѝ напомняше за баща ѝ, не беше толкова висок, но имаше същите студени пронизителни очи, римски нос и голяма уста.
– Вчера срещнах Муций Регулат – прошепна Сервилий в ухото ѝ. – Мисля, че го познаваш.
– Е ѝ? – отвърна тя, изпитвайки известно неудобство, но едновременно с това и внезапна възбуда, защото усети, че този благородник е свикнал да получава това, което иска, без да моли.
– Смятам, че ще ти хареса да си поиграем с теб на една игра.
– Каза ли на Муций за това? – попита тя и затаи дъх.
– Още не, но ще му кажа – отвърна той и я погали по задните части.
– Добре, кажи му... – промълви тя с чувствен глас, когато ръката му се плъзна между гънките на туниката ѝ и стигна до голите ѝ полукълба.
– Ще дойдеш ли в дома ми след сватбата? – попита той, окуражен от податливостта ѝ на ласките му.
– Не мога. Веднага след това напускам града.
– И колко време няма да те има?
– Ще се върна след Нова година. Как се казваш?
– Квинт Публий Сервилий – прошепна той. – Искаш ли да се видим? – Месалина се поколеба. Той сграбчи ръката ѝ и я постави върху подутината под тогата си.
Тя обърна глава и хубаво го разгледа. Определено беше интересен мъж.
– Да... – прошепна тя в ухото му и стисна еректиралия му член. – Но първо ще трябва да питаш Муций.
Докато Месалина флиртуваше с патриция, пронубата плесна с ръце.
– Спри веднага! – каза тихо Месалина на Сервилий.
Тръбачите на преторианците се подредиха пред храма и надуха дългите си инструменти. На третия такт златната колесница на Калигула, теглена от два бели коня, се появи на главната алея на парка. Самият император я караше с бясна скорост, избродираната му със златно пурпурна наметка се вееше на вятъра и разкриваше военната му униформа със златен нагръдник, а на главата му имаше шлем с гребен.