Докато гостите ги притискаха от всички страни и се опитваха да целунат булката, Лейди бе изтръгната от Калигула, но не чак толкова надалеч, че да се развърже кожената лента на десните им ръце.
Друзила я целуна малко насила и без капка любов.
– Късмет, Ливия Орестила! Моя римска сестро! – пожела ѝ тя на висок глас.
След това се оттегли назад, за да даде възможност на Агрипинила да се приближи до булката и да я целуне, която в добавка я сграбчи за слабините и ѝ каза:
– Внимавай, нова сестро, големият ни брат ще те унищожи.
Завладяна от бурята от емоции и заразена от общата веселост, Ладиса не усети иронията в думите на двете Юлиеви принцеси, които не можеха да понесат мисълта, че една варварка вече стои по-високо от тях и е част от най-благородното семейство в империята. Тълпата ставаше все по-неконтролируема и Ювения се опита да защити ученичката си, която ѝ благодари и я назова по име, без да знае, че Друзила само това чака, за да научи самоличността на учителката и да я прецени от първа ръка.
По заповед на Акилий тръбачите изсвириха три пъти. Всички замръзнаха. Калигула измъкна Лейди от ръцете, които се опитваха да я докопат, и побягна заедно с нея към изхода на храма, последван от най-младите и най-ентусиазираните си почитатели. Преторианците направиха път за императорската двойка, но след това затвориха редиците си, за да не позволят на тълпата да излезе.
Калигула и Ладиса взеха дебелите си наметки, скочиха в неговата колесница и се отправиха с пълна скорост надалеч, ескортирани от турма (римска кавалерийска единица от тридесет и двама ездачи) телохранители на коне.
7.
На Лейди Калигула ѝ хареса приличащото на състезателно надбягване препускане по Виа Апия, почувства приятна възбуда от ездаческите умения на съпруга си и от аплодисментите на гостите, които приветстваха императора, като се втурнаха през Порта Капена обратно към града.
Смееше се и пищеше като малко момиче, когато той я качи на предната капра на колесницата, прегърна я отзад и ѝ даде да държи поводите заедно с него, дори от време на време поверяваше управлението изцяло на нея и я оставяше да кара колесницата с луда скорост, докато я целуваше по шията и шепнеше любовни думи в ухото ѝ.
Хладният вятър, който блъскаше в лицето ѝ, друсането на колесницата, опасните завои и мощта на конете разбъркаха в пламналото ѝ сърце емоциите от сватбата, надеждите на баща ѝ, вниманието на съпруга ѝ и честта да бъде взета от затънтена част на света и доведена в сърцето на цивилизацията. Как би могла да не обича мъжа, който ѝ достави толкова много радост? Как би могла да му откаже любов, щом той я обича? Как би могла да мисли за нещо друго в такъв ден?
Когато свърнаха разпенените бели животни към двора на императорския палат, тя падна в обятията му. Той я вдигна на ръце и скочи с нея от колесницата. Извика от щастие към малкото насъбрали се слуги, освободени роби и дворцови служители, които махаха с палмови клонки, хвърляха изсушени листенца от цветя и аплодираха от първия етаж и балконите отгоре, след това я понесе в силните си ръце към сградата, нагоре по стълбите, по коридорите, въртеше я и я караше да се смее и вика като дете на въртележка.
Като стигна до покоите си с увисналата на врата му Лейди, отвори вратата с крак и спря на прага под клонка имел. Целуна я и се зарадва на топлия ѝ отговор. След това я внесе вътре захилен до уши и с гордост я разглеждаше, докато тя се разхождаше наоколо и занемяваше очарована от прекрасните му частни помещения.
Огромната дъговидна всекидневна водеше от едната страна до личния му кабинет, а от другата – до спалнята. Беше топла и богато декорирана. Ладиса погледна с известно смущение многобройните статуи на голи богини, нимфи и сатири в еротични пози. Калигула ѝ каза названията на божествените атрибути. Показа ѝ и стените, целите в ярки фрески, изобразяващи изкусно и съвсем открито лудориите на гръко-римските безсмъртни. Ако не ѝ бяха обяснили увлечението на римляните по еротиката, никога нямаше да повярва, че някой може да събере колекция от такова огромно количество фалоси, боядисани, от мед, от злато, повечето с крилца, полетели нанякъде или висящи от тавана на тънки лентички.
– Фалосите носят късмет и управляват живота ни – каза ѝ той, показа ѝ малкия медальон с фалос на шията си и я накара да го потърка.