– О! Харесваш момичета? – попита той и се замисли дали да не повика сестрите си или някоя от конкубините си, за да си поиграят горещи лесбийски игри.
Тя се изправи до седнало положение, обидена.
– Нееее! Как можа да си го помислиш? – Изсумтя и го плесна леко по пениса. Той избухна в смях. Тя го погледна, също се разсмя и го целуна.
– Щом никога не си изпитвала оргазъм с мъж или с жена, откъде тогава знаеш какво е?
– Не знаех какво е гаудиум до нощта на моминското ми празненство – отвърна Лейди и легна отново, като сложи глава на рамото му.
– И тогава видя как някакви жени свършват?
Би могла да отговори и положително, но беше прекалено горда и знатна, за да се принизи до нивото на обикновените хора, които непрекъснато лъжат от глупави подбуди.
– Не... Аз преживях гаудиум – отвърна тя безстрашно.
Той се намръщи. И как, по дяволите?... – помисли си. Тогава през ума му мина една щура мисъл.
– С кон? – попита с палава усмивка.
– Да.
Поклати глава, мислейки си, е сънува. След това застана на колене в леглото и се вгледа в нея.
– Не ме занасяш, нали?
– Разбира се, че не! – отвърна тя и се изправи до седнало положение срещу него. – Ти си мъжът, на когото обещах любовта си.
Долната му челюст увисна. После отново избухна в смях, взе я в прегръдките си я раздруса.
– Лейди! Лейди! Прекрасна си! Не съм си и мечтал да се оженя за толкова истинска, спонтанна и невероятна любителка на коне! О, Британия! Ти си заченала богиня!
Отначало беше изненадана, но след това си помисли, че е съвсем естествено императорът да не реагира като глупак. Прегърна го с огромна радост и не спря да целува всяка част от лицето му и да се смее до сълзи.
– Къде?! Как?! Разкажи ми всичко! – настоя той с чисто възхищение. Тя му разказа всяка подробност от действията си с Инцитатус в конюшните на Ромул, само не спомена за нахлуването на Муций в тялото ѝ, но не защото беше прекалено отвратително, а защото напълно бе забравила за него. Сред ентусиазираните му коментари разкри и най-интимните детайли от сношението и гаудиума, който изпита с жребеца, а накрая му каза и че го е купила.
– Къде е той сега? – попита Калигула извън себе си от вълнение.
– Не много далеч. В малък храм, който купих вчера, близо до Залата за събрания.
– Храмът на Публий Корнелий Катул?
– Да.
– Много добре знам къде е – отвърна императорът, без да сваля очи от нея. – Искаш ли да отидем там?
Тя се усмихна.
– Сега?
– Да.
Ладиса пое дълбоко дъх и кимна.
– Хайде, да вървим! – прикани я Калигула и я хвана за ръката.
Тя го прегърна.
– Наистина ли искаш да видиш как правя любов с него? – прошепна тя в ухото му.
– Да, това ще ме накара да се гордея с теб – отвърна ѝ той.
На следващия ден Друзила започна доста рано работа в личния си кабинет. Повика своя освободен роб Домиций Лабон, който отговаряше за правните ѝ дела, и го накара да изготви проект за лицензно споразумение, което да дава на Муций Регулат пълни права за управление на вавилонски тематичен парк на хълма Ватикан.
Обсъдиха различни аспекти, като работно време, позволени храни и напитки, входна цена, брой наети работници, лична охрана и артисти, санитарни помещения, счетоводство, данъчни облекчения, застраховки срещу нещастни случаи, сгради, архитектура, инфраструктура и т.н. Друзила каза на Лабон да се придържа към юридически термини с широко тълкувание, за да предотврати завеждането на иск или да направи лесни за спечелване делата в по-ниските съдебни инстанции.
– Трябва да приложа точни планове – обясни Лабон. – Имате ли такива?
– Регулат ще ми ги предаде тази сутрин – отвърна принцесата. – Каква стратегия предлагаш за безпроблемното одобряване на лиценза? Да го прокараме от името на императорския съвет или лично от името на императора?
– Не... нито едно от двете. Ще привлече прекалено много внимание и политическа съпротива от боните. Най-добре ще бъде да се обърнем към едила (римски магистрат, отговарящ за игрите, сградите, обществените паркове и други подобни) и да оставим той да одобри проекта и лиценза в рамките на своите правомощия и за благото на римския народ.
– Кой е избран за едил през следващата година?
– Марк Теренций Кота.
– О, един Кота! – възкликна Друзила, която знаеше, че родът Кота (всъщност Кота е прякор на рода на Аврелиите) има отлични връзки със семейството на Юлиите още от времето на Аврелия Кота, майката на Юлий Цезар. – Що за човек е той?
– Малко над трийсетте, блестящ юрист с отличен авторитет сред народа. Избран е почти единодушно от комицията (събранието на плебеите) на основата на амбициозна програма, която все още не е успяла да намери пълно финансиране от хазната.