– Хмм... Може да успеем да му намерим парите, от които има нужда.
– Разбира се. Можете да го поканите в двореца на частен разговор. Но не бих гарантирал, че ще получите каквото искате. Той е доста неподатлив към подкупи.
След като Домиций Лабон си тръгна, Друзила взе няколко писма и малко свитъци. Качи се в покоите на брат си на третия етаж. Слугата я информира, че императорът е зает. Силно раздразнена, тя закрачи из приемната, въртя се така известно време, след това дойде отговорникът за покоите му и ѝ предаде молбата на Калигула да дойде следобед.
– Добре ли е той? – попита Друзила, като забеляза, че кабинетът на Калигула е празен.
– Да, разбира се – отвърна отговорникът. След това се усмихна. – Предполагам, че императорът е имал пълна със събития нощ.
Тя се направи на развеселена и си тръгна. Вместо да слезе по главното стълбище, се шмугна в малък коридор и се качи по тясна спираловидна стълба, водеща на терасата на четвъртия етаж. Един пазач я разпозна и застана мирно. Тя се повъртя наоколо, погледа навън, след това, без да привлича вниманието, обърна очи към терасата на брат си отдолу. –
Там бяха Калигула и новата му жена, облегнати на парапета, прегърнати. Той любовно я притискаше към себе си, и двамата се наслаждаваха на гледката към града, разменяха си леки целувки и думи, които Друзила не можеше да чуе, но беше съвсем ясно, че са влюбени. Като знаеше, че Ладиса не изпитва сексуално влечение към мъже, а предпочита коне, нежното поведение на брат ѝ я обърка. Какви тайни оръжия от арсенала си на съблазнителка бе извадила Ладиса? Как е успяла да задоволи мъж като римския император, разглезен от най-ранна възраст от момичета и жени от всякакъв вид?
По пътя обратно към покоите си Друзила размишляваше как и кога да разкрие на брат си, че жена му си пада по коне. Очевидно трябваше да действа, когато е сигурна, че може да докаже обвиненията си. Ладиса трябва да бъде хваната в малкия храм по време на акта с жребеца.
Когато влезе в собствената си всекидневна, бе посрещната от Бризея, която и предложи сребърен поднос с нарязани портокали, току-що пристигнали от Сицилия. Но имперската принцеса беше нервна от видяното на терасата и реши да стовари яда си върху първия човек, който ѝ попадна пред очите – а именно надменната галска робиня, която никога не се държеше смирено, както предполагаше положението ѝ.
– През трите месеца, откакто ми служиш – каза принцесата, докато похапваше от плодовете, – никога не си искала от мен позволение да се срещнеш с любовник. Да не го правиш зад гърба ми?
– Никога не бих направила нещо зад гърба ви, домина.
– Значи мастурбираш.
Бризея се стегна. Очите ѝ се стрелнаха наляво и надясно, за да видят дали няма още някой при тях. Друзила я обиколи и я разгледа от глава до пети. След това я мушна с пръст в ребрата.
– Да не онемя?
– Не, домина. Това е много лично.
– Но ти не си личност, Бризея. Ти си робиня, забрави ли?
– Не съм, ваше височество – отвърна младата жена, преглъщайки гордостта си.
– Е? Ще ми отговориш ли? – настояваше Друзила.
– Понякога го правя.
– Добре! И какво те възбужда тогава?
– Духът на покойния ми съпруг.
– Хм... Какъв беше той? Гал?
– Да. Много красив мъж.
– Кога умря?
– Преди пет години.
– И не си имала други любовници?
– Не.
– Ами предишният ти господар, Тит Петроний? – попита Друзила. (Тит Петроний Нигер по онова време е на двадесет и три години, по-късно ще бъде наречен Петроний Арбитер заради елегантното си облекло и новите моди, които въвежда за мъжете ѝ жените през всички сезони.)
– Продадох се в робство на Петроний, за да работя в ателието му за висша мода. Той винаги ме е уважавал и никога не е искал от мен сексуални услуги.
– Твърде глупаво. Ако наистина те е уважавал, щеше да ти даде много възможности да се наслаждаваш на прегръдките на мъжете.
– Не изпитвам влечение към мъжете.
– Това ли става в твоя малък, ограничен мозък?
Бризея затвори очи. Мускулите на долната ѝ челюст леко трепнаха, но брадичката ѝ остана вирната. Блестящата ѝ тъмнокестенява коса беше прилично вдигната на кок, прибрана от двете страни и забодена с няколко кехлибарени фиби, изработени в стила на кехлибарения ѝ медальон и обеците. На шията си вместо робски нашийник тя бе получила разрешение да носи проста огърлица от сплетени златни нишки.
– Свали си туниката! – нареди и Друзила.