Галската робиня хвърли леден поглед на принцесата. След това бавно отвори златната закопчалка, която държеше туниката на рамото ѝ, и остави дрехата да падне в краката ѝ. Беше висока и слаба, може би прекалено слаба за римския вкус. Нейната мамилара (проста лента за през гърдите, направена от същия плат като препаските) покриваше малките ѝ, но добре оформени гърди, а препаската ѝ от същия десен елегантно обвиваше тесния ѝ ханш, корема и таза, покриваше изящните ѝ полукълба, не като при римските момичета, които носеха препаските си само през чатала и между задните си бузи, завързани за кръста.
– Защо е такава? – попита Друзила и докосна препаската.
– Нова мода в долните дрехи – отвърна Бризея.
– От Петроний?
– Да. Нарича я мутандола.
– Защо не си ми я показвала досега?
– Мислех, че е прекалено целомъдрена за прекрасните ви задни части.
– Хмм... Свали всичко – нареди Друзила, която усети едва доловимия сарказъм на робинята си, но реши да не го коментира.
Бризея знаеше, че не може да противоречи на господарката си и се подчини. Първо свали своята мамилара и разголи малките си гърди с техните щръкнали зърна, след това разви и мутандолата. Тънка златна верижка украсяваше талията ѝ. Друзила забеляза, че има стройни бедра с голям луфт на чатала и типичния за високите жени пубис – издължен и изпъкнал, покрит с малко храстче меки къдрави косми.
– Разходи се наоколо – заповяда Друзила, докато отхапваше още едно парченце сицилийски портокал.
Дългите крака на робинята започнаха да се движат в права линия, обути в златисти сандали със средни токчета, бедрата ѝ се поклащаха с вродено достойнство. Бризея не се чувстваше неудобно да се разхожда гола. След няколко обиколки спря в средата на стаята, разтвори крака, сложи ръце на кръста си и погледна Друзила, а големите ѝ кафяви очи бяха леко развеселени. Наистина беше красива жена. Имаше прав галски нос, плътни устни, идеални бели зъби, високи скули, силна челюст и волева брадичка, излъчваше самоувереност и решителност да посрещне смело предизвикателствата на живота.
Зад Бризея се появи една от робините и обяви, че Домиций Лабон, освободеният роб, е пристигнал.
– Кажи му да ме изчака в кабинета – нареди Друзила, а Бризея остана неподвижна. Не се обърна съм робинята, за да не я вижда подчинената ѝ гола. Когато момичето излезе, принцесата се доближи до Бризея и леко потърка зърната ѝ.
– Ще ти намеря любовници – каза.
– Не е необходимо, домина.
– Напротив, Бризея. Никоя жена не може да се затваря в себе си и да отказва ласките си на мъжете, така обижда боговете.
– Ще трябва да ме насилят.
– Успокой се. Сигурна съм, че ще ти хареса и ще си ми благодарна – отвърна Друзила и погали устните на Бризея. – Искам да си смела, разбра ли?
Галската робиня сведе глава.
– А сега се облечи и се захващай с работата си – добави Друзила с дружелюбен глас.
Принцесата се върна в кабинета си и разгледа проекта на Лабон за лиценз. Направи няколко промени, нареди на освободения роб да ѝ изготви три копия от окончателното споразумение и го освободи. Стъкна огъня в камината и свали дългата си туника, като остана само по синия хитон (къса, по-лека туника в гръцки стил, привързана на кръста), който носеше отдолу.
Почувства се по-удобно и погледна в дупките по стените, в които се намираха безброй свитъци. Извади списъка с гостите на официалния банкет. Едилът Марк Теренций Кота беше сред тях. Е, помисли си тя, щом е гледал представлението ми, ще се развълнува от възможността да се срещнем... Написа му лична бележка, с която го канеше в двореца във възможно най-скоро време, когато на него му е удобно, за да обсъдят молбата му за финансиране към хазната и ситуацията със закона за апроприацията, който бе внесен в Сената.
След това написа бележка на Петроний с молба да ѝ устрои частно ревю, за да си избере рокли, туники, наметки и аксесоари от пролетната му колекция, както и нови долни дрехи, каквито неговата бивша галска робиня била така любезна да ѝ покаже. Замисли се за Макрон и подхвана да му пише кратка бележка, но след като надраска няколко думи, смачка папируса на топка и го захвърли в горящото огнище. Въпреки че Макрон бе човекът, провокирал първия ѝ оргазъм в живота, Друзила изобщо не си падаше по него. Идеята да му напише бележка бе продиктувана единствено от политически подбуди. Но тъй като все още не знаеше какво става в ума на брат ѝ по този въпрос, реши да изчака и да говори с него следобед.
Докато се разхождаше из стаята и размишляваше за брака на Калигула с Ладиса и за очевидно успешната им първа брачна нощ, обявиха появата на Муций и той влезе в кабинета ѝ, облечен в една от обичайните си широки горни дрехи, с екстравагантен болтус на главата (византийска шапка), носеше огромни рула с планове и свитъци, свързани с вавилонския му проект.