– Аве, Друзила, скъпоценен камък на Рим! – поздрави я византиецът.
– Аве, приятелю – отвърна тя и тръгна към него.
Той постави документите на голямата маса, след това се поклони и ѝ целуна ръка.
– Изглеждаш великолепно в този хитон – каза.
– Знам, но не искам да си въобразяваш нищо.
– Ще се постарая, Друзила – обеща с широка, пълна с възхищение усмивка. – Ето това са плановете на моите архитекти с всичките спецификации на сградите.
– Твърде много документи, Муций – каза Друзила, впечатлена от възголямата купчина. – Нали не очакваш да ги прегледам всичките?
– О, не. Просто искам да ти покажа, че съм ги приготвил.
Друзила се облегна на бюрото си.
– Седни и ми разкажи за Инцитатус.
Муций седна на стола и се загледа в разкошните ѝ крака, които тя щедро разкриваше пред очите му.
– Хайде, говори – настоя принцесата и го ритна леко.
– Ами, ти вече знаеш какво се случи в деня преди императорската сватба, нали?
– Да, Ювения е купила храма и е наела декоратори за интериора.
– Точно така. Имах само четирима информатори край стените на градината, но те свършиха доста добра работа. Разбира се, трябваше да стоят на разстояние, да се крият от Ювения и хората ѝ, които влизаха и излизаха през тежката желязна врата на градината в покрита кола. Едно от моите момчета се изкачило по стената и надникнало вътре. Хората на Ювения работели усърдно, най-вече вътре в храма, пренасяли греди, кожа, платове и други неща от колата. След срещата ми с теб наредих мястото да се следи и през нощта и поставих още петима нови съгледвачи около стените. Преди изгрев покритата кола си тръгнала, но се върнала след два часа със жребеца. Моите хора останали отвън, но никой друг не дошъл там през нощта.
– Сигурен ли си?
– Да, искам да кажа, че се доверявам на екипа си и особено на шефа им Луций Рутилий, син на освободен роб, който работи за мен от десет години. Сега той отговаря за наблюдението.
– Неподкупен ли е?
– Напълно.
– Продължавай. Какво стана вчера?
– По време на императорската сватба едно конярче завело Инцитатус да поязди в парка за тренировки на Циркус Максимус. Направило същото и тази сутрин. Предполагам, че ще го прави всяка сутрин, което е най-доброто, разбира се, ако искат да поддържат коня в отлична форма.
– Мисля, че Лейди лично ще се заеме с това веднага щом меденият ѝ месец свърши.
– И аз така мисля. Както и да е, от това, което знаем засега, Ювения е оставила двама коняри на стража от изгрев до залез, плюс три осемчасови смени от по шест въоръжени пазачи.
– Охо! Няма да е лесно да се промъкне човек и да поогледа в храма, когато Лейди е вътре.
– Знам. Но можем да се опитаме да им отвлечем вниманието.
– Ювения през цялото време ли е там?
– Не. Вчера през деня не се появи. Но снощи моите момчета видели двама непознати с пелерини и качулки да влизат през оградата, да отварят желязната врата със собствени ключове и да проникват в храма.
– Ами охраната?
– Очевидно двамата са знаели паролата и охраната ги е пуснала. Моите хора останали на стража, но не ги видели да излизат.
– Кога получи последната информация?
– Преди около час, тъкмо се канех да тръгна към двореца.
– Хмм... Дали не са още вътре?
– Вероятно. Накарах моите момчета да проверят внимателно всеки сантиметър от оградата за тайни врати. Както знаеш, стените ѝ са покрити от двете страни с гъст бръшлян, който би прикрил скрити порти.
Друзила наистина беше трогната от усилията, които Муций полагаше за нея. Той усети задоволството ѝ от усърдието му и я погледна като куче, което очаква стопанинът му да го погали.
– Ти си безценен приятел, да знаеш – каза принцесата, повдигна стъпало и потри с него коляното му. Късата ѝ туника се повдигна. Взрян в слабините ѝ, покрити само от тънка препаска, Муций взе крака ѝ в ръце и целуна пръстите му и сандала. Тя вдигна и другия и го остави известно време да целува и облизва и двете ѝ стъпала и глезените. Тежкото му дишане, въздишките и нежните думи, които мълвеше, говореха на принцесата, че тук става въпрос за нещо повече от преданост. Той очевидно се бе влюбил в нея.
– Свали си болтуса – подкани го тихо с чувствен глас. Муций свали огромната византийска шапка от главата си и я остави на пода. След това започна да гали краката ѝ, да я целува по местата, през които минаваха дланите му, чак до таза, облизваше и гъделичкаше меката кожа от вътрешната страна на бедрата.