– Разбирам, Кал. Трябва да съм извън подозрение.
– Разбира се.
Друзила се приближи до брат си, седна в скута му и го прегърна. След като го целуна леко, каза:
– Не е ли откачено, че боните все още си мислят, че империята може да бъде управлявана от вечно каращи се, корумпирани политици като през последния век на републиката?
– Знам, скъпа. Много потискащо.
Друзила целуна брат си с любов. Той я поопипа малко. След това тя коленичи и започна страстно да му прави фелацио, показвайки цялата си изтънченост и виртуозност, остави го да свърши в устата ѝ и погълна всичко. Беше толкова щастлива! Не само защото я превръщаше в свой таен агент по много специален и вероятно застрашаващ живота начин, но и защото ѝ връщаше ролята независимо от брака си, като се наслаждаваше и физически на любовта ѝ. Почувства се силна и сигурна.
– Как се справя жена ти с фелациото? – попита Друзила, след като той се успокои.
– Никой не може да бие една римска патрицианка в това изкуство – отвърна Калигула и я погали по червените къдри. – И със сигурност няма жена, която може да се мери с една принцеса от Юлиите, особено пък с теб. Във всяко състезание по фелацио ще си първа, а конкурентките ти ще са много зад теб.
Друзила нежно склони глава в скута му. Тогава ѝ хрумна нещо.
– Защо не направиш състезание по фелацио? – предложи.
– Тук, в двореца?
– Разбира се – каза тя, стана и се завъртя, развълнувана от собствената си идея. – Ще направим голямо пиршество... ще поканим скаутите и техните приятелки, сенатори, патриции, магистрати, техните конкубини, дъщери, любовници и съпруги... Ще си измислим някакви роли и ще се забавляваме много!
Калигула избухна в смях. Друзила го грабна от стола и затанцува с него.
– Ще изпълня толкова добре тайната си мисия, че няма да ти даде сърце да ми откажеш това състезание! – възкликна тя. – Ако го направиш, ще ги победя всичките! – Тя се затича след него и го притисна към стената, след това престана да се държи детински.
– Няма да правиш глупости с Лейди и онзи кон, нали? – попита, а в очите ѝ се четеше любов.
– Не, скъпа... Само ще гледам.
– Вече гледа ли я?
– Да. Снощи.
Друзила затаи дъх.
– И как беше?
– Невероятно – отвърна Калигула с обезоръжаваща усмивка.
Друзила пое дълбоко въздух. Толкова много се гордееше с брат си и толкова го обичаше, че не можеше да изпитва ревност. Усмихна се и прокара пръсти през устните му.
– Ама че си глупак... – каза.
– Някой ден ще те взема с мен да я гледаме заедно.
– Наистина ли?
– Нали не мислиш, че мога да си правя шеги, когато става въпрос за... коне?
Огнената червенокоска го целуна по устните.
– Не – каза. – Но внимавай, като ходиш там, обещаваш ли?
Той кимна.
– Да, мила.
– Обичам те, Кал. Можеш да разчиташ на моята лоялност не само защото си ми брат, но и защото ти се възхищавам като на велик римски император.
– И аз те обичам, Друди – заяви той с влажни очи. – И мисля, знаеш, че ще те обичам винаги, не защото си ми сестра, а защото си най-интелигентната, любвеобилната и интригуващата жена в целия свят.
Това беше най-силното обяснение в любов, което някога ѝ беше правил. Тя потръпна от обзелата я радост и се отдръпна, преди да избухне в сълзи.
– Не забравяй да прочетеш промените в последния епизод на пиесата – заръча му. – И не се преуморявай от работа. – След това се обърна и тръгна обратно към покоите си.
8.
Веднага след сватбената церемония на Калигула Месалина избяга от Сервилий и останалите и се качи в своята лектика, която я чакаше пред храма.
Затвори зимните завеси и се мушна под завивките от животинска кожа. Докато осмината носачи я отнасяха към вилата на баба ѝ, намираща се близо до Анциум (днешен Анцио, пристанищен град на около четиридесет и пет километра южно от Рим), цялото тяло на Месалина трепереше, но не от ниската температура навън, а защото беше изключително възбудена.
По време на церемонията застаналият зад нея Сервилий доста грубо я опипа през цепката на туниката ѝ. После, докато всички гледаха към младоженците, седнали пред пронубата, той извади еректиралия си член изпод тогата и го постави между задните ѝ бузи. Беше изключително вълнуващо да усетиш как един патриций рискува да бъде обвинен в светотатство само заради нея, само за да я накара да разтвори бедра и да му позволи да влезе още по-дълбоко в нея. Сервилий отмести препаската ѝ настрани и потри пениса си в слабините ѝ. Пипаше окосмяването ѝ, усещаше нежното ѝ овлажняване и ѝ шепнеше в ухото какво би могъл да направи с нея, ако я има. Намеренията му бяха плашещи, но откровените му описания я накараха да се овлажни още повече и ѝ се прииска да го заведе в носилката си и да прави секс с него на минутата. Но трябваше да потисне страстта си, тъй като Сервилий беше патрон на Муций, а тя трябваше да спазва клетвата си, като изчака одобрението на сводника и чак след това да се люби с клиент.