Няколко робини посрещнаха младата Валериевата принцеса и се погрижиха за багажа ѝ. След топла вана и успокоителен масаж, облечена в чисти дрехи за семейната вечеря, Месалина радостно прегърна любимата си баба и започна да ѝ разказва в подробности за сватбата на Калигула, както и да ѝ съобщава останалите новини от столицата на империята. Баба ѝ Антония Старата (да не се бърка със сестра ѝ, Антония Младата, баба на Калигула и неговите сестри по бащина линия, която бе починала през май същата година) беше дъщеря на сестрата на Август – Октавия, и на Марк Антоний, прочут с любовната си история с египетската царица Клеопатра преди и двамата да бъдат победени от Август. Беше борбена и изключително начетена жена, току-що прехвърлила шейсетте. Антония Старата споделяше морализаторските възгледи на чичо си Август.
– Какво мисли Друзила за женитбата на брат ѝ с мистериозната бритска принцеса Ладиса Тюдор, известна също така като Ливия Орестила? – попита Антония внучката си по време на скромната вечеря, на която присъстваха и по-малкият ѝ син – чичото на Месалина – Гнай Домиций Ахенобарб, заедно с двама други мъже, Катон Непос и сенатор Фабий Лентул. Месалина не бе срещала до този момент последните двама и не знаеше, че са влиятелни лидери на фракцията на боните.
– Видях Друди на сватбата, изглеждаше доста щастлива – отвърна Месалина, която не искаше да разкрива повече подробности за приятелството си с Друзила. – Но напоследък не сме си говорили. Знам само, че работи за строителните планове на Калигула.
– Чух, че се опитала да разубеди брат си да не се жени за варварката, която язди като мъж – вметна Катон.
Антония се намръщи.
– Разбирам я. Само луд би си помислил да направи такава жена императрица на Рим.
– На официалния банкет Друзила флиртуваше с Макрон, както и с други мъже, изпращаше ясни послания, че не държи вече толкова на личния живот на Калигула – обясни Лентул. После се обърна към Месалина. – Между другото, не те видях на банкета. Беше ли поканена?
Като чу думите им, принцесата от Валериевия род си даде сметка, че двамата гости принадлежат към боните, а те според нея бяха шайка нещастни копелета, които не можеха да се въздържат да клеветят и да изкривяват фактите за дребнавите си политически цели.
– Да, но имах други планове за онази вечер – отговори Месалина доста високомерно. – Пък и не си губя времето да слушам речи на политици.
Антония разбра, че внучката ѝ не желае да продължава този разговор. Извини се пред сина си и неговите гости и заведе Месалина в дневната си.
Поговориха си за стари и нови членове на семейството. Месалина обичаше да слуша разказите на баба си, и клюките също, за прочутите им роднини – Август, Октавия и особено за Марк Антоний.
– Кога ще се омъжиш? – попита Антония, която винаги насърчаваше хората да живеят в законни съюзи.
– Още съм много млада, бабо – отвърна Месалина, която много пъти преди бе чувала този въпрос от Антония. – Искам да имам приятели и да съм самата себе си, без някакъв съпруг да ми казва какво да правя.
– Чувала съм толкова слухове за твоя безразборен живот, та започвам да се боя, че ще ни е трудно да ти намерим добър съпруг.
– Майка ми също води доста безразборен живот и въпреки това си е намерила богат съпруг от благороднически произход. И доколкото знам, ти също го харесваш.
– Вече не го харесвам. Всички знаят, че позволява на жена си да има любовници и да прави... оргии.
– Бабо, бабо... – каза Месалина и погали ръцете на Антония. – Светът се е променил. Мъжете осъзнаха, че жените имат свои нужди и желания.
– Омъжените жени трябва да верни на съпрузите си.
– Цял живот? – попита невярващо Месалина.
– Да.
– Но, бабо! Това е против природата! Никоя жена не би трябвало да отблъсква мъжки прегръдки. Какво ще усети от живота, ако ѝ налагат да разгонва обожателите си?
– В Рим има по-значими ценности от личното удоволствие. Свещеният съюз на семейството, защитата на децата, честта, здравият разум, достойнството и добродетелта, мила моя. Добродетелта е основен стълб на римското общество.
– Знам какви са убежденията ти – каза Месалина, седна по-близо до баба си и я прегърна. – Затова е страхотно да си римлянин, всеки може да има каквито си иска убеждения.
– Калигула не е защитник на свободата, Миси. Той еднолично отмени законите на Август срещу прелюбодеянието и задуши свободата на съдилищата да наказват прелюбодействащите съпруги с вечно изгнание. Дори вдигна забраната на Август върху отвратителните писания на Тит Лабиен и Кремуций Корд, за да унищожи римските семейни ценности. Не го ли осъзнаваш? Чела ли си какво тези двама сфинтрии (перверзници, говорещи мръсотии и излагащи голите си гениталии на пълни с хора улици) са писали за римските матрони?