– Знам само, че римляните обичат много Гай Цезар – отвърна спокойно Месалина. – Неговите укази се приемат с всеобща радост. Овациите не стихват с часове...
– Скоро всички ще съжаляват, защото ще разберат каква развала и престъпност се крият зад имперската фасада – процеди Антония през стиснати устни.
– Обичам те, бабо! – възкликна Месалина и я прегърна. – Каквато си праведна, приличаш ми на Корнелия, майката на Гракхите! (Героиня от римската история, майка на първите плебейски трибуни, убити заради политическите си убеждения около 150 г. пр. Хр.)
Антония прегърна внучката си, поклати глава и си каза, че Миси наистина е безмозъчно същество, но въпреки това я обичаше силно заради спонтанността ѝ и искрената ѝ привързаност към нея. Разбира се, Месалина беше много по-интелигентна, отколкото баба ѝ предполагаше. Младата принцеса просто се правеше на глупава, за да не наранява жената, която обичаше още от детството си, но не одобряваше праведническите ѝ коментари, особено когато Антония твърдеше, че Калигула е луд и тиранин и го обвиняваше в развала и престъпност. Освен това по време на вечерята Месалина отбеляза намека на Катон и Лентул, че Друзила храни някаква враждебност към брат си.
За нея бе немислимо Друзила да се обърне по някакъв начин срещу Калигула. Дали не се опитваха да убедят Антония в това? И ако беше така, какво са намислили?
На другата сутрин Месалина изпрати бележка на Тит Виний, млад контуберналис (младши лейтенант) на служба в каструм (римски военен лагер) на юг от Анциум. През ноември, докато той бе все още в Рим, двамата изкараха кратка любовна връзка, след което той замина на шестмесечно назначение и я остави да копнее по него.
И тъй като сега бе дошла да прекара Нова година с баба си, Месалина реши, че ѝ се удава добър случай да се види отново с любимия си, най-вероятно в някоя от вилите на нейни приятели по хълмовете на Анциум, които се превръщаха в моден курорт за римския елит.
Пратеникът се върна след няколко часа с отговор. Според стриктните военни правила Тит не можеше да напуска каструма, не му даваха позволение дори за няколко часа. Но имал идея. Щял да изпрати роба си със сандък с военна униформа в него до вилата на свой роднина, която се намирала край лагера. Месалина можела да облече униформата и да отиде при източната порта на каструма малко след като падне мрак. Стражите ще бъдат уведомени, че един войник е ранен по време на учение и ще закъснее. Трябвало само малко да накуцва, да се представи като Курт Сенорий и да каже паролата – Faucibus Augustis, musca proterva perit (в превод: "нахалната муха бе размазана от челюстите на Август") – и стражите ще я пуснат. Той щял да я чака на кръстопътя на Виа Принципалис и Виа Претория (двата главни пътя на всеки римски каструм).
Месалина се развълнува от предложението. Дотогава не бе влизала във военен лагер и преживяването определено си струваше риска.
Следобед каза на баба си, че ще остане да преспи във вилата на Клара Лициния Неста, една от най-добрите ѝ приятелки от благородно семейство, за което Антония имаше добро мнение. Малко след това се качи на носилката си и каза на носачите да вървят по криволичещия селски път към вилата на Неста, намираща се на друг хълм, но близо до каструма.
Клара, родителите ѝ и двама от братята ѝ се зарадваха от все сърце на Месалина. Момичетата се уединиха в покоите на Клара и Месалина довери на старата си приятелка, че има нужда да прикрие лъжата ѝ пред Антония, за да не научи тя за приключението, което бе планирала за през нощта. Месалина не уточни, че срещата ѝ е в каструма. Само каза, че Тит Виний, когото Клара също познаваше, е получил разрешение да излезе и че ще срещнат в къща наблизо. Двете момичета си размениха клюки и коментари за младите и красивите. След това Месалина покани Клара и семейството и у Антония на новогодишната вечеря, но приятелката ѝ внимателно отклони предложението.
– Баба ти е много мила, но напоследък възгледите ѝ стават все по-черногледи и мрачни, затова никой от семейството ми не иска да я среща – заяви откровено тя. – Но пък знам, че утре вечер бързо ще се отегчиш от гостите на Антония, затова можеш да дойдеш на нашето празненство. Ще има страхотна храна, вкусен помпейски гарум (рибен сос), музика и много млади хора.