Развеселената Месалина изтанцува няколко импровизирани стъпки с приятелката си и ѝ обеща да дойде веднага щом новогодишната вечеря с баба ѝ приключи. След това целуна Клара за довиждане и продължи с носилката към фермата, която Тит ѝ бе посочил.
Ливий и Сервила Мурена, възрастна бездетна двойка римски фермери, при които Тит бе изпратил Валериевата униформа за Месалина, посрещнаха почтително седемнайсетгодишната Валериева принцеса. Ливий бе пенсиониран центурион от Пети легион, беше се бил с много варварски племена по границата с Дакия на река Дунав. Беше роднина на майката на Тит Виний и много се гордееше, че младият му родственик е станал контуберналис, даваше му стотици безценни съвети как да се оправя с центурионите, отговарящи за ученията в каструма, повечето от които познаваше лично много добре.
Но въпреки това семейство Морена бяха объркани от бележката на Тит, с която молеше Сервила да помогне на една жена – Месалина – да облече тренировъчната военна униформа, която бяха получили по пладне в сандък. Бележката обясняваше, че младата патрицианка участва в тайна военна операция, подробности за която не ѝ е позволено да разкрива на никого. Затова, докато обличаше Месалина, Сервила говореше за добитъка и реколтата и не задаваше никакви въпроси за мисията ѝ. Измежду вещите в сандъка Сервила измъкна чифт военни сублигарии (груби ленени долни гащи) и ѝ предложи да махне меката си препаска и да ги обуе. Бяха доста неудобни, но Месалина бе решена да играе ролята, без да се оплаква като някаква глезла.
Накрая заприлича на истински римски наемник с кръглия си шлем от варена кожа, който напълно покриваше косата ѝ, с дългата зимна риза, спускаща се на десетина сантиметра над коляното ѝ, с лорика хамата (желязна ризница), пола с кожени ленти, с римски гладиум, увиснал на колана ѝ, и с военни ботуши калиги на краката. Загърна се в сагума (военна пелерина от сурова вълна) и се огледа в медното огледало на Сервила, като си повтаряше наум новото си име на воин и паролата.
Месалина помоли Ливий да даде подслон и храна на носачите ѝ и пое в сгъстяващия се мрак на настъпващата нощ. Измина към триста крачки и забеляза малко блато, в което изпоцапа униформата си и лицето си с кал. След това намери пътеката, водеща към каструма, дървените стени на който бяха осветени от факли и се виждаха отдалеч. Като наближи източната порта, започна да куца и да се прави, че не ѝ е добре. Стражите я спряха. С дрезгав глас им каза името си и паролата и не отвърна на вулгарните коментари на тежко въоръжените мъже, които отвориха портата и я пуснаха вътре. Смеси се с войниците, които още се разхождаха свободно, преди тръбите да оповестят вечерния им час. Тръгна по Виа Принципалис и спря на кръстовището с Виа Претория.
Тит Виний не я разпозна веднага. Облечен в униформа на контуберналис, с шлем с гребен и пълно бойно снаряжение, той огледа изцапания наемник, загърнат в наметалото. Месалина го позна, но чакаше, без да се разкрива, просто така, за забавление.
– Курт Сенорий? – прошепна той.
Тя остана неподвижна. Той отново произнесе тихо името ѝ, след това се огледа, за да види дали няма ѝ други приличащи на Месалина воини наоколо. Тя бавно протегна ръка към полата му, шмугна я отдолу и сграбчи гениталиите му през долните дрехи. Тит се стресна и хвана ръката ѝ.
– Все още добре надарен, а? – каза тя.
– Edepol! Месалина! – възкликна той и се опита да я целуне.
Шшш! – просъска тя и продължи да го държи на разстояние. – Не застрашавай кариерата си.
– Хайде, последвай ме – подкани я и тръгна към жилищата на по-младшите офицери, подредени в тъмна алея зад преториума (централния плац на лагера). Пое към своя контуберналиум (мъжки казармени жилища за младши офицери). Тит нямаше как да не се чувства горд и възбуден от непоколебимостта на Месалина. Щом прекрачиха прага, той я притисна към стената на коридора и я целуна с такава страст, че тя веднага бе обзета от желание. Ако някой бе минал в този момент, щеше много да се изненада да види римски офицер и наемник в пълно снаряжение да се целуват и опипват по слабините като полудели маймуни. Но коридорът бе осветен само от мъждукаща маслена лампа, закачена на тавана, а останалите трима офицери, които живееха заедно с Тит, още не се бяха върнали от таверната, където обикновено вечеряха и играеха комар до вечерния час.
Тит и Месалина трескаво задърпаха грубите си военни долни дрехи и се отърваха от тях. Тя стисна еректиралия му член и започна да се овлажнява още преди той да пъхне пръсти в нея. След това страстта им се завихри по възходяща спирала много бързо, той усети вагината ѝ да потрепва и да се стяга около пръстите му, сякаш имаше свой собствен живот. Докато си смучеха езиците и устните, не мислеха за нищо друго, освен за проникването. Задъхана, тя обви крака около кръста му и започна да притиска таза си към твърдия му член, докато той не влезе в нея. Тит нахлу в нея през дупките между кожените ленти на полите им със силата на разярен овен, който напъва да събори портата на обсаден град.