– Ще ми простите, Гай Емилий – поде Месалина и седна на един стол, все още увита само в наметалото, – но няма да посочвам часа, в който дойдох, нито портата, през която минах, защото не искам да наказвате стражите, тъй като със сигурност нямат вина, че съм успяла да проникна.
Легатът беше в добро настроение. И се засмя на дързостта ѝ.
– Доволен съм, че младите римлянки поемат военните дела в своите ръце. Може би трябва да им дадем право да се записват в армията. Какво ще кажеш за това?
– Така ще ощастливите много другите войници – отвърна Месалина и започна да си похапва от печената патица, останала от вечерята на легата.
– И не само войниците, предполагам... да ти поръчам ли топла вечеря?
– Не, ще се задоволя с това... А ще може ли да взема топла вана?
– Добре. Нямам нищо против.
Гай Емилий повика един роб и му нареди да приготви вана. Робът се поклони и излезе.
– Нека аз ти сваля ботушите – каза Емилий на Месалина. – Това не бива да се позволява на робите мъже.
– Защо?
– Докосването на краката и обувките на красивите жени е прекалено интимно.
Месалина се усмихна, след това се облегна назад на стола и протегна едното си стъпало. Легатът седна на възглавница пред нея, свали ботуша ѝ и леко разтри крака ѝ. После се пресегна към другия. Наметалото ѝ се разтвори. Той хвърли бърз поглед към голото ѝ тяло, но без да отклонява вниманието си от крака.
– Обидиха ли те по някакъв начин? – попита.
– Не. Войниците ви са много страстни, но не са опасни.
– Затова ли дойде в каструма?
– Аз съм любопитен човек, Гай Емилий – отвърна Месалина и се изправи, за да прибере наметката си. – Никога преди не съм идвала в каструм и не съм срещала толкова чаровен легат.
След банята тя облече една от робите на Гай Емилий и се върна в стаята му. Той разглеждаше някакви карти.
– Малко е късно да се връщам в Анциум – каза Месалина и се облегна на стената. – Имате ли спалня тук? – Легатът се взря в пищната сирена, в дългата ѝ черна все още мокра коса, пригладена от двете страни на лицето ѝ. Тя сведе глава и му хвърли един от най-неустоимите си погледи. Той се изправи и се приближи до нея.
– Какво ще кажеш за моята спалня? – попита я.
Тя повдигна лице към ухото му и сластно прошепна:
– Разбира се...
– Какво имаш предвид? – каза тихо той, само и само да задържи бузата ѝ до своята още малко.
– Това... – отвърна тя и започна бавно да трие устни в скулата му и да ги движи към устата му. Целунаха се сякаш и двамата сънуваха. Но такъв беше ефектът на целувките на Месалина върху мъжете и естествено, и върху нея самата. Цялото ѝ тяло засия от физическия контакт с римския пълководец, както би засияло и с всеки друг мъж, който влезе в орбитата на еротичната ѝ аура. Може би в този случай малко по-силно, защото военната власт на Гай Емилий над други хора и по-голямата му възраст я стимулираха да му отвръща по-горещо.
Когато той я отнесе в спалнята си, тя се потопи в същите магически вибрации, които бе излъчвала към толкова много мъже, но с които караше всеки един да се чувства като единствения любовник, когото някога е имала.
На следващата сутрин, под звуците на оглушителните тръби и барабани легатът се качи с Месалина на подиума пред строения на преториума гарнизон. Облечен в парадни одежди, Гай Емилий представи принцесата, която гордо носеше чистата си военна униформа на наемник, но без шлема. Хубавото ѝ лице сияеше, дългата ѝ коса се вееше на вятъра. С кратка, но съдържателна реч военачалникът я похвали за смелостта ѝ и за успеха на тайната ѝ мисия – толкова тайна, че на легата не му бе позволено да я разкрива. След това обяви Месалина за "почетен наемник" и постави на главата ѝ кръгъл златен шлем, с какъвто награждаваха най-смелите воини при завършване на обучението им.
– Войници! – извика Месалина към войниците. – В деня на първата си битка спомнете си жените на Рим! Те всички ви обичат!
Тит се провикна сред ликуването на целия гарнизон.
– Ние всички пък обичаме теб, Месалина!
Тя прегърна легата и го целуна страстно по устните. След това бе понесена на ръце от Тит и неговите другари и поставена на очакващия я кон.
В настъпилата всеобща радост никой от замесените в проникването на Месалина в лагера не подозираше, че военните почести към нея щяха да изиграят важна роля в историческите събития, които ги очакваха през първата половина на предстоящата година.
Месалина махна на войниците, а те затичаха след нея, обзети от възхищение, и излезе в галоп от каструма, ескортирана от Тит и другите офицери. Придружиха я до фермата на Ливий и Сервила.