В първия ден след Нова година Домиций Лабон покани едила Марк Теренций Кота в личния кабинет на Друзила.
След като Лабон излезе, Друзила подхвана дружелюбен разговор с младия магистрат, в който припомни старите връзки между семейство Кота и Юлиевия род. Докато се разхождаше наоколо в късата си туника под претекст, че трябва да намери някакви свитъци в дупките на стената, тя осъзна, че като повечето мъже и той не можеше да скрие в блуждаещите си очи искрите на възхищение към красивите ѝ крака и ослепително тяло. Въпреки че не се възползва от чара си при тази първа среща, усещаше, че съблазняването е коз, който може да изиграе лесно, ако не успее да получи одобрението му за строителните планове на Муций с други средства. По предложение на Лабон помоли Кота да направи списък на законите за апроприацията, които трябваше да бъдат одобрени от Сената, за да се финансира програмата му.
– Няма да е лесно, Друзила. Боните преобладават в комисията по апроприация, а те дават финансиране само на свои хора.
– Но това е недопустимо! – възкликна принцесата и отиде до прозореца, за да му даде възможност да разгледа пак фигурата ѝ, която прозираше напълно под светлината, влизаща отвън.
– Знам – съгласи се той и с усилие скри вълнението си. – Мрежата се разпростира бързо и те овладяват най-важните комисии.
Друзила започваше да разбира, че парите от богатата римска хазна са мотивът зад конспирацията, за която ѝ разказа брат ѝ.
– Защо ми правиш тази услуга? – попита Кота, като приключи с четенето на списъка и ѝ го подаде.
– Трябва да се подкрепяме, не мислиш ли?
– Политиците ли?
– Кой друг, Марк Теренций? – отвърна тя и го изпрати до вратата. Кота се спря и се поколеба. Искаше му се да я попита кога ще се видят пак, но се осмели само да ѝ целуне ръка. Тя знаеше, че може да му има доверие и че определено го бе омагьосала.
По-късно същия следобед, след като получи масаж от Друзила, Муций отиде в кабинета ѝ с надеждата да научи добри новини за лиценза си. Друзила не му обясни стратегията си за постигане на резултат, но му каза, че се е срещнала с магистрата и че е подготвила почвата за пълно одобрение.
– Мислиш ли, че ще подпише преди края на януари? – попита я византиецът с известни опасения.
– Твърде е възможно. Защо е толкова важен за теб този срок?
– Ще видиш, Друзила... до края на този месец всички основи ще са налети. Ако искаме да отворим парка до първи май, ще трябва да накарам хората си да започнат да строят не по-късно от идите през февруари, малко след Луперкалиите (римски карнавал), а не мога да го направя без лиценз.
– Добре. Ще бъде подписан в срок. А сега да се върнем на конската история. Можеш да свалиш наблюдението от храма.
– О, така ли?
– Да. Прекалено скъпо е и предпочитам с тази работа да се оправя императорът.
– Разбира се. Ще наредя на момчетата ми да напуснат околността незабавно – каза Муций. – Какво друго мога да направя за теб?
– Познаваш ли сенатора Луций Катег?
– Само по име.
– Не ти ли е клиент?
– Не – отвърна сериозно сводникът.
Въпреки че Друзила имаше доверие на византиеца, тя реши да му обясни по женски какво се кани да го помоли, за да може да изпълни мисията си, поверена ѝ от брат ѝ.
– По време на официалния банкет флиртувах с него и той ми хареса като мъж – поде тя. – Оставих го да ме целува по тялото, но по политически причини не можах да направя това, което исках.
– Да му съобщя ли за чувствата ти? – попита Муций, който вече беше разбрал какво е намислила, включително и това, че го лъже.
– Да. Но не искам да се срещам с него в качеството си на императорска сестра. Ненужно ще усложним нещата така.
– Разбирам. Искаш да играеш ролята на меретрикула (скъпа римска куртизанка).
Друзила се усмихна. Способността на сводника да разплита интриги беше впечатляваща.
– Точно така. По този начин ще освободя съзнанието си и ще го накарам да се държи грубо с мен.
– Съгласен съм. Колко искаш да ти плати?
– Не много – каза тя, крачейки из стаята замислена. – Около десет пъти повече, отколкото взимаш за една нощ с добра куртизанка.
– У тях ли?
– Да. Ще отида там инкогнито.
– Кога?
– Възможно най-скоро.
Муций се приближи до нея.
– И в тази нощ пак ще си мисля за теб... – заяви той и я погали между краката през късата туника.
– Знам – отвърна тя и го остави да я опипва известно време. – А после ще ти разкажа какво е правил с мен.