– О, Друзила... – промърмори сводникът и пръстите му се задвижиха така, както знаеше, че тя обича.
– Не можеш да си свалиш ръцете от мен, нали? – попита задъхано принцесата и внезапно усети, че се овлажнява.
– Не... – призна той и потри подутината си в нея.
Тя го целуна. Той я прегърна през талията. След това я свали на колене и бързо проникна в нея изотзад. Влезе дълбоко и грубо, както тя каза, че ще ѝ хареса Катег да се държи с нея. За Муций това бе вид отмъщение, за Друзила – начин да отвърже животното в себе си. Бързо достигна до пълна възбуда и му извика да я накара да свърши. Този път той я сграбчи за кръста и притисна палци от двете страни на гърба ѝ точно под най-долните ребра, след това започна да тласка още по-бързо.
И успя!
Отново бе намерил начин да я стимулира и да я накара да стигне до върха на удоволствието, и отново оргазмът ѝ избухна, без да може нищо да го спре, и продължи, докато той така се възбуди, че влезе през задния ѝ вход и изхвърли семето си там, където тя най-много обичаше да го усеща.
По-рано същия ден крал Тюдор напусна Рим със свитата си и пое към Британия.
Калигула беше прекалено зает, за да го изпрати извън града, но Ладиса язди Инцитатус няколко километра до баща си, последвана от Аркана, Кардикса и всички останали. След кратък преход по Виа Касия те спряха и слязоха от седлата. Тя целуна баща си за сбогом и пророни няколко сълзи на рамото му. Но той знаеше, че е щастлива. Само като я гледаше как потупва и милва белия кон, за който каза, че е подарък от императора, бе сигурен, че първите ѝ дни – а и нощи – със съпруга ѝ са благословени с любов. Затова когато пое към родината си, беше сигурен, че след няколко месеца ще му прати вест, че ще стане дядо на бъдещия император на Рим. Кой би си го помислил само преди месец? Кой в Британия би повярвал в такъв триумф, ако не бяха бароните, които станаха свидетели на брачната церемония?
След първата брачна нощ, върхът на която беше сексът ѝ с Инцитатус в малкия храм, подпомогнат и стимулиран от целувките и прегръдките на Калигула, Ладиса бе настанена в покои, свързани с тези на съпруга чрез таен коридор. Жилището ѝ беше уютно и топло, но имаше само четири малки стаи – спалня, кабинет, баня и вестибулум (гардеробна), нищо друго. Двете ѝ бритски телохранителки трябваше да спят във вестибулума или в стаите на слугите в подземието.
Въпреки конспирацията, която подозираше, че се организира срещу него, и риска от убийство, Калигула се влюбваше все повече в Лейди и всяка нощ ходеше с нея в малкия храм без охрана. Двамата надяваха дълги пелерини с качулки и се промъкваха от покоите на Калигула през друг таен коридор, известен само на императора. Той излизаше извън двореца и завършваше с добре прикрит излаз недалеч от храма. За да не научи Ладиса как се стига до тайния проход, Калигула ѝ завързваше очите още в покоите си и сваляше превръзката чак когато излизаха от другия край и тръгваха към храма. Каквото и да му се случеше, не искаше осемнадесетгодишната му невеста да бъде заподозряна в конспирация само защото знае как да стигне до тайния коридор.
Охранителите бяха инструктирани от Ювения да питат за парола, а нощната смяна не пускаше никого в градината, когато в храма имаше посетители. Богатият интериор бе проектиран от Лейди да включва съществуващата преди покупката украса и бе довършен от Ювения и нейния екип. Стени от тъмен мрамор, дебели завеси на прозорците, азиатски килими на подовете, а помещението бе разделено на две части.
В едната беше яслата на Инцитатус. Подът ѝ бе мраморен, покрит със слама, а на ниската задна стена имаше отвор за екскрементите на жребеца. В една от страничните стени имаше вградени отделения за прясна слама и сено. Здрави кожени ремъци висяха от тавана на зъбчати механизми и завършваха със закрепено за стената колело. Обхващаха коня и можеха да го повдигат и свалят по желание. Специалните кожени каишки, мехлеми и лубриканти, както и много други необходими предмети, бяха наредени на полици и закачалки, закрепени на другата стена на яслата. На колоните висяха закрепени маслени фенери. Възглавници и тапицирани пейки бяха поставени върху килима пред яслата.
В другата половина имаше две стаи: огромна баня с четири свързани мраморни стола, които служеха за тоалетни, и кръгъл мраморен басейн с топла вода, която се подгряваше от пещ навън. Банята бе отделена с параван от пищна спалня с огромно кръгло легло в средата и статуя на младата нимфа Еридея, оставена от предишния собственик на храма, покойния Публий Корнелий Катул. Навън до пещта Катул бе построил и два големи умивалника, пълни непрекъснато с вода, както и две ръчни водни помпи – римско изобретение – за гасене на евентуални пожари.