В тази първа брачна нощ Ладиса и Калигула станаха нещо повече от съпруг и съпруга. Превърнаха се в изпълнени с копнеж млади любовници, страстно свързани в стремежа си да откриват нови удоволствия. След това ходеха в храма всяка нощ. Лейди го правеше с Инцитатус, но фантазиите на съпруга ѝ станаха неотменна част от възбудата ѝ. Калигула познаваше истинската същност на жените и стимулираше инстинкта ѝ за излагане на показ, който ясно личеше в кариерата ѝ на ездачка, както и латентното ѝ влечение към тайни срещи с непознати, демонстрирано в отношенията ѝ с Инцитатус. Според него бракът не значеше взаимно потискане на сексуалността, а отваряне на умовете за въображението и преследване на мечтите.
– Простосмъртните ще слушат боговете – каза ѝ той. – Те ни казват да се наслаждаваме на свободата да обичаме и carpe diem – да уловим мига. Всеки ден ни е подарък, Лейди. Не трябва да изпускаме нито една възможност за обогатяваме опита си, защото той е единственият смисъл на живота ни.
Същата сутрин, когато крал Тюдор си замина от Рим, след като го изпрати, Лейди язди Инцитатус обратно към града по Виа Касия, следвана от Аркана и Кардикса.
Трите бритски момичета бяха облечени в кожени костюми с къси поли и с кожени ботуши на краката. Яздеха оседлани коне с юзди, но без стремена (по това време още не се използват).
И тъй като бе забранено да се минава на кон през форума, Лейди зави на кръстопътя с Виа Фламиния и влезе във Вечния град през Порта Салутарис, продължи по кливус Салутарис, която пресичаше Субура по посока на двореца. Улиците на прочутия квартал бяха както винаги пълни с хора и каруци на търговци. Кардикса и Аркана бяха спрени от задръстване, но Лейди продължи напред. Преди да излезе от Субура, на ъгъла с Фауцес Субурле ѝ се наложи да спре и да пропусне няколко каруци по улицата. Няколко магазина от нейната страна бяха претъпкани с клиенти. Двама млади мъже се приближиха към нея и се загледаха в красивия кон, но и в привлекателните ѝ крака и дългата ѝ руса коса.
– Ние сме собствениците на онзи магазин – представи се единият и посочи шивашкия дюкян с табела "Vestidias Elegantorum" (Дрехи за елегантни хора).
– Защо не влезете и не пробвате някои от нашите туники? – попита другият и я погали по бедрото.
– Не мога. Трябва да се прибирам – отвърна Ладиса, без да отмества ръката му.
– Туниката се пробва бързо – настоя мъжът, който плъзгаше длан под късата ѝ кожена пола. – Казвам се Марцел. А ти?
– Ливия – отговори Ладиса, когато ръката му стигна до слабините ѝ и от това я побиха тръпки.
– Хайде, Ливия. Слизай.
Сърцето на Лейди заби много бързо. Хората гледаха как пръстите на Марцел се промушиха под препаската ѝ и се заиграха с пубиса ѝ. Възбудена от дързостта му, тя погледна назад и даде знак на Аркана и Кардикса да я изчакат и да наглеждат Инцитатус.
– Добре – каза тя на Марцел. – Само за няколко минути.
Двамата мъже ѝ помогнаха да слезе от коня и я поведоха към магазина. Сърцето ѝ продължаваше все така да блъска в гърдите ѝ. Какво ѝ ставаше? Дали щеше да "улови мига", както я посъветва съпругът ѝ?
Магазинът беше доста пълен. Другият се представи като Рем. И двамата бяха типични римляни, набити, със силни челюсти и къдрави черни коси.
– Нека те заведа във вестибулума – предложи Марцел, хвана я за ръката и я дръпна към задната стая, а Рем взе няколко туники и ги последва.
Вестибулумът приличаше повече на малък склад, по пода бяха пръснати купчини най-различни платове, имаше и работна маса до една от стените, но също и голямо, добре лъснато медно огледало и прозорец на тавана.
– Да видим колко прекрасна ще изглеждаш в тези – каза Рем и ѝ показа две избродирани туники.
– Усети ги... – добави Марцел и потърка едната туника в бузата ѝ. – Чиста китайска коприна, подплатена със сирийски муселин.
– Откъде си? – попита Рем, докато развързваше връзките на дрехата ѝ.
– Провинция Белгика – излъга Ладиса, а Марцел в това време пък разкопчаваше полата ѝ.
– Обичам момичетата от Белгика – каза той, целуна я по рамото и потърка зърната ѝ, за да я възбуди.
Това бяха последните думи, които стигнаха до съзнанието ѝ. Кожените ѝ дрехи паднаха на пода. Беше гола, само по миниатюрна препаска и кожени ботуши, и беше в ръцете им. Те засмукаха гърдите ѝ и заопипваха слабините ѝ, усетиха колко се е подмокрила. Задъхана, тя разтвори крака. Пръстите им потънаха в нея. Устите им целуваха нейната. Искаха я напълно гола. Тя се съгласи, останала без дъх. Марцел свали препаската ѝ. Погледна удължения ѝ изпъкнал пубис и след като потърка носа си в срамните ѝ устни, свали ботушите ѝ и меките ѝ кожени галоши. Накараха я да седне на масата. Марцел започна да я лиже. Страстта избухна в нея и тя целуна Рем, докато усещаше как ерекцията на Марцел се насочва към отвърстието на кунуса ѝ. Той влезе в нея докрай и започна да тласка бързо и мощно.