От нощта, в която готът Горан се срещна с Месалина на гладиаторското празненство на Лотар в таверната на Ромул, той очакваше третия ден след Нова година, без да може да изгони образа ѝ от съзнанието си нито за миг.
Случилото се, след като очите им се срещнаха и тя се протегна към него с думите "Ела тук...", натрапчиво се връщаше в ума му. Невероятната ѝ нежност, красота и любовта, която излъчваше, докато правеха секс, се бяха отпечатали завинаги в паметта му. Рано на сутринта след празненството той трябваше да замине за седмица, за да участва в уредени вече битки на арената в Алба Фуцентия, многолюден град в Централна Италия на около седемдесет и пет километра източно от Рим. Иначе щеше да се втурне веднага към Авентинския хълм, за да търси дома на Месалина.
Готът Горан принадлежеше към гладиаторския отбор на Семпроний Ватия, бивш центурион от VI легион, който се превърна в превъзходен треньор, изискващ най-стриктно усилени тренировки и желязна дисциплина от всичките си питомци. Родителите на Горан се бяха преместили в Медиоланум (днешно Милано в Италия), след като напуснали родината на готите (днешна Украйна). Това станало когато Горан бил на дванайсет години. Тогава го записали в местната атлетична школа и две години по-късно в гладиаторския колеж.
Майка му доста се боеше, че синът ѝ може да умре млад на арената, но Горан ѝ обясни, че гладиаторите, които не са роби, никога не ги карат да се бият до смърт, освен ако не извършат жестоки престъпления и тежки прегрешения спрямо гладиаторския кодекс. Имало нещастни случаи и наранявания, но Горан беше изключително бърз и подвижен и печелеше всичките си схватки с противниците. Като стана на седемнайсет, Семпроний Ватия му предложи двугодишен договор и го заведе в Рим два месеца преди да срещне Месалина. Младежът се би няколко пъти на арената на амфитеатъра на Фламиний, който се намираше до Сервиевите стени. (Колизеумът е открит 40 години след времето на Калигула.)
Горан не беше станал още велик победител като нубиеца Лотар, но миналите му победи, русата му коса и красивата му фигура вече го бяха направили любимец на римските тълпи. Обаче се налагаше да живее в школата на Семпроний в Портикус Метелис, близо до амфитеатъра на Фламиний, и да спазва много строг тренировъчен режим. Договорът му го задължаваше да се бие два пъти на (римска) седмица, обикновено схватките започваха час преди пладне. Когато нямаше насрочена битка, беше свободен следобед и му позволяваха да спи извън школата веднъж седмично. Наградите при победа, заплатата и бонусите му носеха доста пари, повечето от които изпращаше на семейството си в Медиоланум. Беше планирал до двайсет и пет годишна възраст да забогатее и да се оттегли.
Получи тридневна почивка след отличното си изпълнение в Алба Фуцентия и тръгна по Авентинския хълм малко след пладне, като си представяше как Месалина го чака, останала без дъх. Намери лесно Валериевия дворец, но надеждите му бяха попарени от робите на портата. Тяхната домина все още спяла и нямали заповед да пускат когото и да било вътре. Горан настоя, повтори името си няколко пъти, помоли робите да докладват на Месалина. Накрая, като не успя да проникне в двореца, седна пред портата и се замисли. Какво ставаше? Дали наистина беше принцеса, както чу на празненството на Лотар? Огромната градина, великолепният дворец и почтителността на робите, които я наричаха домина, го убедиха, че е момиче от висок ранг, но това не променяше чувствата му към нея. Дълбоко в сърцето си знаеше, че и тя е влюбена в него.
Когато се върна от Анциум в първия ден след Нова година, Месалина се видя с Муций и го помоли да ѝ уреди среща с Квинт Публий Сервилий, патриция, който рискува да го обвинят в светотатство на императорската сватба.
– Той е прекалено груб за теб – отвърна сводникът.
– Харесвам груби мъже – настоя тя.
– Той измъчва жените.
– Как?
– Връзва ги, после използва игли, горещ восък, камшици и всякакви видове щипки – обясни византиецът.
– Хм... Това може да е доста възбуждащо.
– Може да изгуби контрол и да те нарани много лошо.
– Тогава го накарай да се съгласи двама или трима от твоите пазачи да стоят пред стаята и да влязат, ако извикам за помощ.
Муций отново се опита да я разубеди, но най-накрая се предаде пред настояванията ѝ. Срещна се със Сервилий, който се съгласи да плати половин златен талант (около 200000 долара по днешни стойности), за да получи Месалина на свое разположение за цяла нощ. В писмено споразумение той гарантираше под заплаха от наказание, че няма да ѝ оставя трайни белези по тялото, и се съгласи пазачите на Муций да чакат пред стаята, за да е сигурно, че ще се придържа към сделката. Събитието бе насрочено за четвъртата нощ след Нова година, която всъщност беше нощта след пристигането на Горан пред Валериевия дворец с надеждата да види жената, която обичаше.