Когато Муций съобщи на Месалина, че сделката е сключена, тя го целуна с огромна радост. Опита се да прави любов с него, но той внимателно я отблъсна.
– Не е редно сводникът да прави секс с момичетата си – каза. – Може да се появят чувства и тогава ще съм пристрастен, като те продавам, което ми е забранено от клетвата ми пред Венера.
Месалина го разбра, след това го помоли да ѝ уреди работа за следващите две нощи в евтините му бордеи, за да получи благоволението на богинята за срещата със Сервилий.
И тъй като Месалина се опитваше да измоли божествена закрила, Муций трябваше да изпълни искането ѝ. Но за да не позволи на прости плебеи да си въобразяват, че могат да се сношават с принцеса срещу няколко сестерции (малки сребърни монети по долар всяка по днешни стойности), ѝ предложи да остане инкогнито и да работи под името Лициния. Месалина се съгласи. През двете нощи, в които работи в небезизвестния лупанарес (римски бардак) на Муций, Лициния постигна огромен успех. Всичките ѝ клиенти, повече от петдесет на вечер, впечатлени от ослепителната ѝ красота и съблазнително поведение, се редяха на опашка, чакаха си реда да я заведат в малките си стаички и да я обладаят по всички възможни начини. Впечатлени от издръжливостта ѝ, те осъзнаваха, че прекрасното младо тяло, което държаха в ръцете си, се наслаждава на прегръдките им повече от тях самите, свършва с всички, дори когато след акта прислужниците в бардака миеха вагината ѝ с къс прът, покрит с мокър сюнгер.
В нощта преди срещата със Сервилий я върнаха на носилката ѝ няколко часа преди зазоряване. С напълно задоволени тяло, ум и душа, тя заспа като ангел от връх Олимп, съвсем забравила за гота Горан.
Докато младият гладиатор я чакаше пред портата, Месалина се събуди и я уведомиха, че има посетител. Името не ѝ говореше нищо, но каза на пазителите на портата да го пуснат и да я изчака в перистилиума. След гореща вана принцесата надяна дълга роба и излезе от банята да си суши косата с кърпа. Спря се зад колоните и се загледа в младия рус мъж, седнал на пейката в дъното на градината. Не си спомняше да го е виждала преди, но сърцето ѝ заби бързо. Той усети присъствието ѝ и погледна в посоката, където се бе притаила.
– Горан? – внимателно го повика тя и излезе бавно иззад колоната.
Той стана.
– Месалина!
Изведнъж тя си спомни всичко.
– Горан! – извика и разтвори ръце.
Горан се втурна към нея и я прегърна, обзет от бурни емоции. Целувките им се смесиха с любовни думи, щастието – с желанието, спомените – със сълзи. Бяха като двама млади любовници, които се срещат отново след раздяла по силата на ужасни обстоятелства. Тя го сграбчи нетърпеливо за ръката и затичаха като обезумели към спалнята ѝ.
Сърцата им биеха в гърдите, обзе ги отново магията на първата им среща, сетивата им се разтапяха, правеха страстна любов и се кълняха хиляди пъти в чувствата си, даваха и получаваха даровете на истинската си обич, която гореше между тях, като стигаха едновременно до върха на удоволствието, викаха от радост, когато вълшебната им връзка ги сливаше в едно и разтърсваше телата им в един сякаш траещ вечно момент.
След това си почиваха, като им се струваше, че още сънуват и споделят интимната тайна на взаимното обвързване, което още не бяха открили съзнателно, но то гореше под кожата им и поддържаше огъня жив. Но когато залязващото слънце хвърли медните си отблясъци в стаята, умът на Месалина бавно започна да се фокусира върху един друг ангажимент. Тази нощ бе обещала да остане при Сервилий...
– Къде отиваш? – попита я Горан и я хвана за ръката, когато тя се опита да стане от леглото. Погледна я със сините си очи, които бяха станали още по-дълбоки от удовлетворената страст, но в тях се четеше толкова невинност и такова доверие в тяхната общност, че тя усети сърцето ѝ да се свива в гърдите само от мисълта да го остави.
Принцесата поглади блестящите му руси къдри и благодари наум на Венера, че ѝ е изпратила най-красивия от синовете си като награда за двете нощи, прекарани в бардака на Муций. Горан реши, че Месалина мисли за бъдещето.
– Имам разрешително за три дни – каза той.
Тя го целуна нежно, стана, облече робата и отиде в кабинета си. С твърда ръка написа бележка на Муций.
"Моля те, извини ме пред Сервилий. Настинала съм и няма да съм достойна за вниманието му. Помоли го да ми даде няколко дни да се възстановя. Месалина".