Запечата малкия свитък, повика един роб и му нареди да го предаде незабавно на адреса на Муций Регулат.
Същата нощ в двореца Бризея спеше в стаичката си и се мяташе в леглото, объркана от странен сън. Крачеше гола нагоре-надолу пред Друзила, която държеше голяма змия в ръце. Думите на господарката ѝ отекваха натрапчиво в главата ѝ.
– Ще ти намеря много любовници, любовници, любовници...
Зад Друзила се появиха множество мъже.
– Не изпитвам влечение към мъжете, мъжете, мъжете... – отвърна тя, застанала под светлината, галеща чувствено бедрата си и протягаща език към змията.
– Лъжкиня! Лъжкиня! Лъжкиня! – произнесе змията, заедно с Муций, Домиций, Акилий, Петроний и преторианците, обичайните посетители и мъже роби, скупчени около Друзила.
– Ще трябва да ме насилят, насилят, насилят... – и подръпна меките косми на пубиса си в посока на змията.
Друзила хвърли с отсечен жест влечугото към нея. Тя се стараеше да я отблъсне, но змията се уви около ръцете ѝ и ги стисна. Опита се да извика, но от гърлото ѝ не излизаше ни звук. Двама пазачи я хванаха за ръцете.
Сънят започна да избледнява. Двамата пазачи се материализираха около нея. И наистина я бяха сграбчили за ръцете. Тя се метна още веднъж и се събуди, изпълнена с ужас.
– Какво искате? – попита задъхано Бризея, опитвайки се да се освободи.
– Имаме заповед от нашата домина – отвърна единият и я притисна да стои мирна.
– Каква заповед? – промърмори галската робиня.
– Принцесата ще вечеря в Карина и незабавно има нужда от услугите ти.
Все още под въздействието на съня, Бризея потръпна. Възможно ли бе да е истина? Стражите не ѝ дадоха време да мисли, а я вдигнаха.
– Хайде. Обличай се.
Двамата мъже я придружиха до гардеробната на слугите и я изчакаха зад паравана, докато тя изми набързо тялото си със сюнгер, среса кестенявата си коса и си сложи малко грим на лицето. Облече си чиста препаска, елегантна туника, дебела наметка и сандали на висок ток. Бризея последва двамата пазачи, които я изведоха извън двореца през една служебна врата и я качиха в покрита колесница, теглена от муле.
Страховете ѝ се върнаха, когато забеляза, че пътуването до Карина трае повече, отколкото е необходимо. Опита се да отвори процеп в завесите и да огледа навън, но един от мъжете сграбчи китката ѝ и постави ръката ѝ в скута си.
Най-накрая колесницата спря в задния двор на някакъв палат. Двамата пазачи ѝ помогнаха да слезе и я предадоха на трима роби. Тя затрепери от страх, когато робите я поведоха през малка врата и после по тъмен коридор. Една странична врата се отвори с трясък. Тя изпищя. Робите я бутнаха вътре, а двама други мъже я дръпнаха в стаята и ѝ запушиха устата с навит на топка плат. Въпреки опитите ѝ да се защити, петимата разпериха ръцете ѝ, увиха около китките ѝ кожени ремъци и ги привързаха за две висящи от тавана вериги. Завързаха ѝ очите. Сбъдваха се най-големите ѝ страхове! Чу мъжете да излизат от стаята и зачака най-лошото с ясното съзнание, че не може да избяга от съдбата си.
След малко някой влезе в помещението. Тя се стегна. От лъча светлина, който проникна през превръзката на очите ѝ, разбра, че са внесени маслени лампи. След това две ръце започнаха да галят тялото ѝ и бързо да разтварят туниката ѝ. Опита се да каже нещо, въпреки топката плат в устата си, риташе и се опитваше да уцели натрапника.
– Не бъди толкова негативно настроена – изрече мъжки глас, докато туниката ѝ се свличаше към глезените ѝ, което ѝ попречи да продължи да рита. – Нищо не можеш да направиш...
Бризея чу гласа, но не можеше да го свърже с някаква определена личност. Натрапникът застана зад нея. Ръцете му погалиха бедрата ѝ под късата долна дреха, след това започнаха да се трият в задните ѝ части, като ги притискаха и опипваха с недвусмислено желание. Тя затаи дъх. Пръстите на мъжа бяха целите отрупани с пръстени. Хмммм! Сега вече знаеше! Беше Муций! Изви се, за да покаже отвращението си. Той я сграбчи за гърдите изотзад и скъса туниката ѝ.
– Наистина си много красива, Бризея – каза Муций, като обикаляше около нея и оглеждаше високата ѝ стройна фигура, и особено горната част на бедрата ѝ, които образуваха луфт на чатала. Разстоянието между тях, все още покрито от препаската, само увеличаваше изпъкналостта на пубиса ѝ, което според Муций значеше, че тази жена има неизтощима сексуалност, и това го възбуждаше както умствено, така и физически. – Искаш ли да те нараня наистина жестоко, преди да кажеш "да" – попита сводникът с тих, но заплашителен глас, – или ще си добра и ще ме оставиш и аз да съм мил с теб?