Тя пищеше при всяко негово захапване, но не се и опитваше да отдръпне полукълбата си от устата му, нито зърната си от пръстите му. Бризея усети как кръвта ѝ се втурва във вените, нервните ѝ окончания оживяват, а гениталиите ѝ се възпламеняват от страст. Когато византийският сводник разбра, че огънят, който бе подпалил в плътта ѝ, я подлудява, вкара еректиралия си член в нея. Омаломощена от серията мощни оргазми, тя изпълни стаята с дрезгави крясъци, но жаждата ѝ не беше утолена дори когато Муций забърза ритъма и тя свърши отново заедно с него, потръпвайки под наелектризиращите изблици на еякулацията му.
Той се отпусна отгоре ѝ и свали превръзката от очите ѝ. Тя го погледна, целуна го с известно отвращение и го нарече жаба, свиня, буца мас, но продължаваше да стиска краката си около кръста му и да се оттласква към него.
– Искаш ли още?
– Да...
– С други мъже?
Тя затаи дъх и кимна.
Муций се ухили самодоволно. Както и бе очаквал, възбудата ѝ още не беше потушена. Стана, сложи си дългата връхна дреха и дръпна едно въже. Бризея седна на леглото и прегърна коленете си. Вратата се отвори. Влязоха двамата млади мъже, които я довлякоха в стаята и в този дворец. Тя потръпна от предчувствието за предстоящото и краката ѝ се стегнаха. Сводникът даде знак на мъжете да отидат при нея. Тя се съпротивлява известно време, но след това бе възнаградена с това, от което така отчаяно имаше нужда. Сякаш си наваксваше за петте години, в които бе потискала естествените си страсти. Отдаде се бурно и неудържимо на двамата мъже, а по-късно и на много други.
Дворецът всъщност беше най-хубавият дом за хазарт на Муций, покровителстван от богати търговци, авантюристи от провинциите на империята, благородници и военачалници. Те бяха пръснати в няколкото зали и играеха на различни игри на зарове и много популярната субстито – пак игра със зарове, при която се хвърляха овчи кокалчета. Някои бяха в компанията на собствените си жени, други се забавляваха със скъпите проститутки на Муций. Няколко пищно украсени сепарета и голямата стая в подземието, където отначало завързаха Бризея, бяха запазени за секс. Обучени робини обслужваха гостите в двете големи бани – едната за мъже, другата за жени.
– Друзила те даде на мен за два дни – обясни Муций, като седна до Бризея, когато сеансът ѝ с двамата мъже приключи.
– Разбирам... Искаш да стана проститутка ли? – попита Бризея с тих глас, докато Муций притискаше горната част на пубисната ѝ кост с пръсти.
– Ти си робиня и не можеш да станеш проститутка – отвърна той, усещайки вибрациите в таза ѝ. – Но мога да те оставя да се насладиш на съблазнителната си сила.
– Къде? – попита тя задъхано и стисна коляното му. Муций ѝ обясни, че тук се играе хазарт.
– Можеш да водиш ухажорите си в сепаретата и дори в тази стая, ако искаш някой от тях да те завърже и да се държи грубо с теб.
– О, да... Нека се качим горе – простена тя и разлюля бедра, докато Муций продължаваше да се заиграва със слабините ѝ.
Сводникът я заведе в банята и даде указания на робините да я измият, да срешат гъстата ѝ вълниста коса и да я пуснат свободно по раменете. Докато момичетата си вършеха работата, Муций избра една прозрачна блуза, миниатюрна препаска и златисти сандали с висок ток, всичките дизайнерски, подписани от Петроний Арбитер.
– Малко се страхувам... – пророни Бризея, докато закопчаваше около талията и около шията си малките верижки, с които се привързваше блузата, за да се спусне свободно прозрачният воал пред гърдите ѝ.
– Защо?
– Ами ако не ме намерят за достатъчно привлекателна?
Той завърза бялата прозрачна препаска на кръста ѝ, като остави доста свободен плат на чатала ѝ, така както го бе замислил дизайнерът – да покрива пространството между краката ѝ, но да открива част от окосмяването ѝ.
– Да те видя как вървиш – нареди ѝ сводникът.
Бризея обу сандалите и се разходи наоколо, полюлявайки бедра по начина, по който Петроний я бе учил, когато работеше в модното му ателие.
– Не се притеснявай, скъпа. Ще ги побъркаш – заяви Муций. Тя се приближи към него и потри корема си в лицето му.
– Ти си кучи син, Муций.
– Не ме принизявай, Бризея. Аз съм най-големият кучи син, който някога е съществувал.
Устните ѝ се извиха в лека усмивка. Той завърза препаската ѝ здраво и мушна пръст между срамните ѝ устни.
– Искам мъжете да усещат естествената ти миризма – каза.
Бризея усети как се овлажнява и подмокря плата между краката си.
– Мога ли да избера първия си любовник?
– Разбира се – отвърна византиецът, хвана я за ръката и я поведе навън от банята. Показа ѝ едно облицовано в плюш сепаре сред останалите, подредени в коридора, след това продължи с нея към залите за хазарт.