След умопомрачителни допири с около половината от претендентите, трябваше да спрат играта. Мъжете откриха най-чувствителните точки на Бризея и тя не можеше да спре да свършва, и то с такава интензивност, че оставаше вплетена в един или друг, разтваряше крака и пищеше от неспиращата стимулация, отказваше да се откъсне от тези, до които се долепяше, докато оргазмът завладяваше цялото ѝ тяло и замътваше мозъка ѝ.
Заведоха я в най-голямото сепаре и тя отдаде на всеки по нещо от себе си, и, то с такава жар, та дори Муций трябваше да признае, че не е виждал по-неуморима жена от прекрасната галска робиня, която въпреки всичко излъчваше гордост, класа и елегантност, дори когато и най-ненаситните мъже я обладаваха, лижеха, вкарваха ѝ го от всички страни и я стискаха здраво в прегръдките си, когато конвулсиите ѝ излизаха извън контрол.
На разсъмване, когато всичките ѝ любовници напуснаха сградата, Бризея бе изкъпана и поглезена от робините от дневната смяна, които бяха поразени от чутото за споделеното удоволствие с по-голямата част от посетителите. Муций успокои гениталиите ѝ с вълшебния си мехлем, след това я накара да пие билков чай, сложи я в леглото и нареди на двете робини да ѝ пеят приспивни песни, докато заспи.
По-късно следобед, когато дворецът отново започна да се оглася от силния говор на комарджиите, напълно отпочиналата Бризея вечеря с Муций.
– Казах на Друзила за фантастичното ти представление – съобщи сводникът, докато наблюдаваше как Бризея яде с апетит.
– И тя какво каза?
– Ами, беше много щастлива.
– Трябва да ѝ благодаря, че е позволила да ме отвлечеш по този начин.
– Искаш ли да останеш до утре вечер?
– Разбира се. Още не съм разбрала какво могат да направят с мен мъжете в стаята с подземието.
– Може да е опасно.
– Знам.
– Знаеш ли, че гледката на красива гола жена, завързана и беззащитна, отключва тъмни инстинкти у мъжете?
– И какво могат да ми сторят? Да ме убият?
– Не, но фантазиите им са непредвидими. Могат да изпитат удоволствие от това да те бият с камшик, да слагат щипки на зърната ти или да те принуждават да го правиш с животни.
– Знаеш ли, Муций, колкото повече се опитваш да ме уплашиш, толкова повече се възбуждам и искам да го направя.
– Това може да се окаже проблем.
– Какво?
– Ако си готова и възбудена, те няма да бъдат толкова груби с теб.
– Хмм... да се правя ли, че не искам?
– Не знам дали ще можеш и дали ще ти повярват.
– Ами ако се опитам да избягам от двореца и твоите стражи ме хванат и ме довлекат обратно тук?
– Ще трябва да се бориш... – обясни Муций и видя, че планът ѝ има шанс да успее.
– Разбира се. За да изглежда още по-истинско, няма да казваш на стражите си, че всичко е преструвка. Ще викам и ще ритам. Ще има боричкане. Всички ще излязат и ще видят какво става. И тъй като съм робиня, която се опитва да избяга, ще трябва да ме накажеш.
– Не искаш ли да го сторят гневните посетители?
– Ще ги ритам и ще ги плюя. Ще се ядосат много, повярвай ми.
– Ако се ядосат прекалено, могат да станат ужасно жестоки.
– Няма проблем. Ще накараш стражите да ме завържат в подземието. Ще продължа да се боря. Ти ще помолиш гневните мъже да помогнат. След това ще започнеш да ме шибаш с камшик по задните части.
– Ммм... – промърмори сводникът и вдигна едната си вежда.
– Ще ти хареса, а, дебела свиньо? – изгледа го Бризея и игриво го щипна по увисналата долна устна. – Но после искам да предадеш камшика на най-разярените мъже, ясно?
– Ясно. Кога искаш да започнем?
– Има ли нови освен онези от предната нощ? – попита Бризея, която вече бе сглобила целия план в главата си.
– Да, много. Слуховете за изпълненията ти са се разпространили бързо.
– Добре. Ще вляза с някой млад патрон в едно от сепаретата. Ти ще кажеш на стражите си да прегледат оградата на градината. Аз ще се измъкна от сепарето и ще се затичам към най-близката стена на оградата.
Тя се изправи. Муций се приближи към нея.
– Защо искаш да го правиш? – попита византиецът.
– Не знам... Може би искам да стигна до границите си. Снощи, когато ме завърза и ме принуди да правя разни неща, сякаш ме обхвана треска и...
– Все още не те пуска. Така ли? – попита сводникът.
– Да... Хайде, пипни ме малко – отвърна тя, взе ръката му и я постави на корема си. Муций пъхна длан под късата ѝ туника и я опипа. Вагината ѝ беше влажна и потръпваше от желание. Можеше да я накара да свърши за секунди, но хвана бедрата ѝ с ръце и притисна две точки на гърба ѝ точно под ребрата. Това я накара силно да потръпне и увеличи желанието, което вече изпитваше.