– Копеле... – прошепна тя в ухото му.
– Да не се опитваш да ме ядосаш?
– Дааа! – просъска Бризея. След това го блъсна и побягна навън от стаята. Беше само по къса туника, боса и разрошена, сърцето ѝ биеше бързо както от възбудата, предизвикана от ръцете на Муций, така от вълнението за плана, който се канеше да изпълни. Мина по коридора като истински супермодел, какъвто беше, докато показваше дрехите на Петроний Арбитер.
Преди да влезе в залите за хазарт, забеляза красив юноша, облегнат на стената, който си играеше с курио (нещо като йо-йо, популярна сред римските тийнейджъри играчка).
– Какво правиш тук? – попита го тя.
– Чакам баща си – отвърна юношата и посочи надолу по коридора. – Той е там в сепарето с една курва.
– А ти защо не направиш същото?
– Нямам пари – каза момчето и хвърли поглед към краката ѝ.
– Харесваш ли ме? – попита тя и се завъртя пред него, а туниката ѝ се вдигна .
Тийнейджърът кимна.
– Ами да видим... Ако успееш да развържеш препаската ми с една ръка, докато броя до пет, ще те заведа в някое сепаре за малко и няма да ти взимам пари.
Бризея се облегна на момчето с цялото си тяло и започна да брои до ухото му с чувствен дрезгав глас. Ерекцията му щръкна за две секунди, колкото му трябваше и за да развърже препаската ѝ и да я вдигне като трофей. Тя го целуна.
– Казвам се Мамерк. Ще изпълниш ли обещанието си? – попита младежът и завърза плата около врата си.
– Разбира се – отвърна тя и облиза ръката му. – Казвам се Бризея и ти ме покори.
Получил смелост от отдаването ѝ и напълно не наясно, че златната ѝ верижка сочи, че е робиня, Мамерк пъхна ръка между краката ѝ и проникна в нея с пръсти. Тя го целуна пак, защото трескавостта му ѝ харесваше, и отвърна на непохватните му, но пък дръзки ласки с обичайната си страст. Младежът влезе в нея като младо биче и грубо вкара цялата си ръка, разтресе я и усети бързата поредица от оргазмични контракции на подгизналата ѝ вагина.
Тя свърши неконтролируемо, прегърна го силно и обви дългите си крака около бедрата му, като започна да се нанизва на ръката му. Дишаше тежко и викаше толкова силно, сякаш всеки момент щеше да умре. Захапа рамото му и него много го заболя. Той я отблъсна. Тя падна на килима и се удари в облицованата стена. Преви се и хвана с две ръце корема си, за да потисне силния оргазъм, който продължаваше да разтърсва тялото ѝ.
– Никога повече не прави така, кучко! – подхвърли яростно Мамерк със злобен поглед. И излезе, затръшвайки вратата зад себе си. Тя остана няколко минути на пода, поразена от рязката смяна в настроението на младия ѝ любовник. Когато се съвзе, изми долната част на тялото си с мокър парцал, сложи си туниката и на пръсти излезе от сепарето.
Въпреки инцидента с Мамерк, планът ѝ бе реализиран перфектно. Двама стражи я забелязаха, когато се канеше да прескочи стената на градината. Сграбчиха я. Тя пищеше и ги риташе, докато те я влачеха обратно към замъка. Посетителите се втурнаха през главната порта, последвани от Муций, който изигра ролята на разярения господар с вродения си византийски талант за драматизъм. Бризея го заплю, крещеше му и се мяташе, сякаш е ужилена от ято пчели. Обиждаше, риташе и плюеше и по останалите. Мамерк се присъедини към мелето. Без да го познае, тя го захапа за ръката. Той я зашлеви гневно през лицето. Посетителите успяха да ги разтърват.
– Казах ти никога повече да не го правиш, робиньо! – извика младежът, разкъса туниката ѝ и се опита да я зашлеви отново.
– Затваряй си устата, импотентно копеле! – изкрещя му тя, докато другите я държаха, за да не му се нахвърли. Муций се хвърли сред ядосаните мъже, които се опитваха като маймуни да докопат ослепителната гола жена. Обиден на мъжественост, Мамерк поиска галската робиня веднага да бъде разпъната на кръст. Муций и патроните отказаха. Но камшикът бе неизбежен. Мамерк поиска да участва в наказанието. Муций се поколеба.
– Нека го направи – обади се един мъж. Сводникът погледна Бризея. Тя едвам забележимо му кимна. Муций пое дълбоко дъх, поклати глава и нареди на стражите да отнесат робинята в подземието.
Зарът беше хвърлен!
Бризея нямаше как да избегне гнева на Мамерк и атаката на останалите мъже, дори да молеше за милост и да твърдеше, че това е игра. Но тя нямаше намерение да прави нищо такова – и не го направи.