– И къде е сега? – попита Друзила следващия следобед, когато сводникът дойде в двореца, за да докладва за подвизите на главната ѝ робиня.
– На зазоряване, когато сеансът приключи, я намазах с мехлемите си и я проводих на моята носилка у сестра ми на хълма Виминал. Пратих робини да стоят край нея денонощно. Тя е постоянно на лекарства, а ръцете ѝ са завързани далеч от тялото ѝ, за да не мастурбира.
– Би ли го направила?
– Вероятно – отвърна византиецът. – Гениталиите ѝ още са подпухнали и я болят. Има и няколко разкъсвания, но сестра ми Ламита и нейните робини се грижат за тях с тампони, напоени в успокоителна билкова отвара.
– Ще оздравее ли напълно?
– Да. Ще отнеме няколко дни, но ще ти я върна в отлична физическа форма.
– Белези? – попита Друзила малко разтревожена.
– Само малко по гърба, зърната, задните части и горната половина на бедрата, но с моите балсами ще минат за няколко дни.
– Ами психически как е?
– Щастлива и с повишено самочувствие – беше категоричен сводникът, но и искрено доволен. – Много ти е благодарна, че си я накарала да се преоткрие. О, извинявай... – плесна се на челото Муций, като си спомни, че има бележка от Бризея до нейната домина. Бръкна в огромния джоб на византийската си горна дреха и подаде малък свитък на Друзила. – Забравих да ти дам това...
Друзила разгъна свитъка и прочете писмото на Бризея, в което тя с любов благодареше на господарката си за нейната загриженост и за пълния ѝ с въображение план, с който е извадила на бял свят истинската ѝ природа и я е спасила от живот, пълен с ненужно сексуално въздържание.
– Много добре – коментира Друзила, нави пак свитъка и го постави в една от дупките на стената. – Ами Катег? Свърза ли се вече с него?
– Не директно. Приятелят му сенатор Хортензий Скавър ще вечеря с него на нони (деветия ден от месеца) и тогава ще ми поиска пет добре образовани куртизанки, които да пеят лирични поеми на Алкей и Сафо и да развличат компанията с изтънчени еротични игри. Поисках от Скавър имената на гостите, за да осигуря най-подходящата компания, и той спомена и Катег.
– Как смяташ да действаш?
– Ще поискам от Катег да ме приеме в къщата си в Карина, за да му предложа да си избере куртизанка. И ще намеря начин да му спомена за теб.
– Браво, Муций... Византийският ти мозък е винаги много изобретателен. Опитай се да ми уредиш среща с Катег около идите през януари.
– Ще направя всичко възможно, за да останеш доволна, Друзила. – Поклони се и зачака знак, че е свободен да си ходи, но принцесата взе две сгънати пергаментови страници.
– Това е окончателният вариант на лиценза ти – каза Друзила и му подаде документа. – Домиций направи някои промени, за да стане по-приемлив. Прочети го и кажи дали всичко е наред.
Муций зачете. Друзила излезе от стаята и отиде в покоите на брат си. Имаше колебания за датата на "мисията" си с Катег и искаше да се увери, че няма проблем да го направи на идите през януари, защото тогава беше насрочено празненството на Зеления отбор. Прислужникът на Калигула я спря в приемната и ѝ каза, че императорът има среща с началника на щаба си.
Нищо необичайно, но Друзила надуши по гласа и отношението му, че срещата е напрегната, а не е рутинно обсъждане на политическото положение. Поиска да я информират, когато Макрон си тръгне, след това се върна в кабинета си доста притеснена. Като усети, че Друзила е разтревожена, Муций любезно остави лиценза на бюрото ѝ.
– Всичко е наред – каза византиецът.
– Ще накарам едила да го подпише тези дни – отвърна Друзила. – А сега отивай да говориш с Катег, но не обещавай нищо за датата на срещата ми с него.
– Няма проблеми. Просто ще му пусна мухата, че може да си плати за услугите ти.
– Добре, Муций – каза тя и протегна длан. Той я целуна, след това се поклони и почтително тръгна да излиза заднешком от стаята.
Интуицията на Друзила не я излъга за напрежението, надвиснало над срещата на брат ѝ с Макрон.
Въпреки заявената лоялност от страна на началника на щаба, Калигула се беше уморил от свръхпротективното му поведение и непрекъснатия му натиск да се държи достойно и да прави компромиси на боните. В този ден между тях се разрази сериозно противоречие. Макрон все още не се бе примирил с обещанието на Калигула да зачете последната воля на Тиберий и да плати посмъртните дарове, които покойният император предложи на народа и особено на войниците.
– Не ме разочаровай, Макрон. Минаха десет месеца и ти си платил по-малко от десет процента от това, което аз тържествено обещах на армията и на народа на Рим.