– Изникнаха бюрократични усложнения. Не са ясни повечето от имената на получателите и...
– Не ми говори глупости, Макрон – прекъсна го Калигула. – Искам да платиш всичко до месец.
– Ще ми трябват поне още сто писари.
– Наеми ги, ясно?
– Ще ми отнеме повече от месец само да наема обучени хора да свършат работата.
Калигула го изгледа унищожително.
– Какви игри играеш, Макрон? Да не би да се опитваш да ме накараш да изглеждам безчестен в очите на народа и войниците ми?
Макрон прехапа долната си устна и се усмихна.
– Искам да блестите като истински бог, цезаре.
Калигула се ухили криво. Вече нямаше доверие на началника на щаба си. Но Макрон все още беше префектус преториум и в това си качество оглавяваше преторианците, армия от около 4000 души, разположени около помериума. В случай на сериозни разногласия Макрон би могъл да ги използва срещу него.
– Добре – каза Калигула. – Искам да ти остава повече време за държавните дела и да облекчиш преторианците като мои телохранители в двореца. Нека наблюдават външния периметър под командването на Акилий Требелий, а аз ще наредя на батавците да поемат личната ми охрана.
– Твоите желания са заповед за мен, цезаре, а заповедта ти е закон – отвърна Макрон, вече напълно наясно, че Калигула е изгубил вяра в него. Батавците, за които говореше императорът, бяха триста германци, безстрашни и изключително добре обучени воини, безрезервно верни на покойния баща на Калигула Германик и също така напълно отдадени на неговия син.
– Освен това подписах указ, отменящ закона на Тиберий, който забранява на хората да ходят на игрите боси – каза Калигула.
Макрон направи гримаса.
– Боните никак няма да са доволни.
– Не ми пука дали тази банда идиоти ще е доволна! Искам хората да са доволни, не ти ли е ясно?
Макрон кимна.
– Искам да уведомиш едила – продължи Калигула – и да се погрижиш той да премахне веднага всички знаци от местата за забавления, които забраняват да се влиза бос. Разпрати такава заповед до всички градове в империята.
– Не осъзнаваш ли, че забраната на Тиберий да се ходи бос целеше да не позволява на хората да се събличат и да излагат голите си тела на игрите?
– Разбира се, че осъзнавам! Но при цезаря Калигула няма да има закони, които потискат желанията на хората – заяви императорът. – Спомни си Лукреций: "Naturalia non sunt turpia..." ("Естественото не е неморално.") Голотата на публично място винаги е била възбуждаща, а възбудените хора са по-продуктивни и по-склонни да харчат пари. А тайната на здравата икономика е в бързия оборот на средства. Не разбираш ли, че това е основен икономически закон?
– Разбирам, цезаре. Но просто не съм убеден, че разпуснатият морал ще обогати хазната.
– Бъди убеден, Мак. Моралните забрани ограничават ума. Свободата ражда просвещение, дързост и самочувствие.
– А пълната свобода няма ли да генерира хаос?
– Не се тревожи, приятелю. Всеки ден разговарям с Юпитер Оптимус Максимус. Нашият велик бог вдъхновява мислите ми и води действията ми в името на величието на Рим!
– Нещо друго? – попита Макрон и се приготви да си води бележки. Знаеше много добре, че Калигула планира радикални промени в римските нрави и социално-икономическата структура.
– Брачните закони са прекалено ограничителни – обяви императорът с физиономия на отвращение. – Предлагаме на народа само един-единствен избор: брак между двойки от различни полове. Схващаш ли?
– Ами, да, разбира се. Такива са традициите.
– И тези традиции са глупави и нелиберални, ясно?
– Ясно. Какво си намислил?
– Искам всеки да има право да сключва брак с колкото си иска различни партньори.
– Полигамия? – попита Макрон и потръпна от мисълта за подобен свободен брак.
– Полигамия, полиандрия, еднополови бракове, с животни – каквото си пожелаеш. Няма причини да ограничаваме избора на хората. Древната патриархална система издъхва и аз ще ѝ устроя достойно погребение.
– Това ще предизвика силна съпротива сред по-възрастните римляни. Горещо ти препоръчвам да поговориш още няколко пъти с Юпитер и да го помолиш да предвиди съдбата на римската цивилизация след такава революция.
– Вече го направих, Макрон. Великият бог ми каза да поема риска и да изпробвам новия брачен закон две години в азиатските провинции и други източни територии на империята. След това ще ги наложа в Африка, Иберия, Рим и Северозападните провинции.
Макрон почувства облекчение. За две години много неща можеха да се случат.
– Мъдро решение, цезаре. Хората от Изтока са по-широко скроени, но на твое място щях да им представям постепенно идеята за новата форма на брак, месец след месец, град след град.