– Добре. Намери точните данни от преброяванията на различните подходящи градове преди идите на март. Искам да почета Дивус ("Божествения") Юлий Цезар, като обявя фундаменталните промени, без да разкривам характера им. Запази в пълна тайна намеренията ми.
– Разбира се, цезаре – отвърна Макрон.
– Кой е избран за председател на гилдията на проститутките тази година? – попита Калигула, макар че знаеше много добре резултата от тези избори, но искаше да провери познанията на Макрон по въпроса.
– Мисля, че Марция, дъщерята на Кремуций Корд – отговори Макрон.
– Нима? Тя е прекрасна. Миналата седмица подписах указ за реабилитация на писанията и паметта на баща ѝ, тя дойде в двореца и ми изказа благодарността си с невероятна любовна нощ!
– Много съм доволен, цезаре.
– Трябва да си много повече от доволен, Макрон! Нямаше ли да си поразен, ако знаеше, че Марция е въплъщение на богинята Луна?
– Това е фантастично, цезаре! Как го разбра?
– В нощта преди сватбата ми Марция стоеше гола и прекрасна под лунната светлина. Когато тя призова богинята, видях около луната да се появява нарастващо сияние, да се спуска към земята и да обвива тялото на Марция, като накрая се сля с нея.
Калигула се изправи и затанцува из стаята, сякаш отново преживяваше този момент с Марция, въплъщение на богинята Луна, и заяви:
– Кожата ѝ стана бледа и засия като перла. Гласът ѝ се промени. В гърлото ѝ отекваха любовни думи и небесна музика. Бях повдигнат във въздуха, всмукан в плътта ѝ и потопен часове наред в нестихващите ѝ вибрации. Дори не беше сексуален акт, а събитие от космическа величина!
– Ти си избраният, цезаре – каза Макрон и изръкопляска.
Калигула седна изтощен на стола зад бюрото. Погледна Макрон в очите и изрече:
– Знам.
– И в един миг, който не е толкова далеч, ще бъдеш призован да се присъединиш към боговете и да бъдеш увенчан като най-великия от тях, като живееш живота на вечните сред нас, простосмъртните, на високия Олимп.
Императорът кимна, но прие думите на Макрон като обикновено подмазвачество, каквото един предател би изрекъл пред силния на деня точно преди да му забие нож в гърба.
– Колко членове има гилдията на проститутките? – попита Калигула отново делово.
– Мисля, че около хиляда и двеста.
– Какъв е церемониалният им костюм?
Очите на Макрон се уголемиха. Защо Калигула му задаваше такъв тъп въпрос? Всички знаеха, че членовете на гилдията на проститутките ходят на празненства и религиозни обреди в леопардови кожи върху голите си тела.
– Леопардова кожа – отвърна въпреки всичко Макрон.
– Не си ли забелязал на колко много от тях кожите им са износени?
– Погледът ми не е остър като твоя, цезаре.
– Искам да купиш хиляда и двеста чисто нови, идеално обработени леопардови кожи и да ги предложиш на гилдията по време на Луперкалиите (древен римски карнавал с оргии, провеждан от календи до иди през февруари) в името на народа на Рим.
Макрон изглеждаше доста смутен.
– Няма ли да е по-подходящо императорът да им ги даде като дар? – предложи.
Калигула отново се изправи.
– Макрон, Макрон... Искам да те направя лидер! Искам хората да те гледат и да са ти благодарни за това, което лично ти правиш за добруването им! Искам всички да знаят, че си най-непоклатимият поддръжник на революцията на Калигула, а не невзрачен бюрократ, който само се рови в прашни документи! Събуди се, Макрон!
– Все пак си мисля, че гилдията ще е много по-доволна, ако ти сам им поднесеш този дар. С твоето чувство за драматизъм ще докоснеш сърцата им – каза Макрон, който искрено вярваше, че талантът на Калигула за публични прояви няма равен и е изключително ефективен.
– Знам колко въздействащ мога да бъда. Ами ти? Не се ли изкушаваш да получиш овации? – попита Калигула.
– Не. Предпочитам да работя зад сцената.
– Как върви бракът ти? – попита Калигула и си спомни за Ения.
– Добре.
– Ения прави ли те щастлив? Искам да кажа – чукаш ли я редовно?
– Напоследък не чак толкова. Работя много, за да не изоставам от скоростта, с която правиш реформи.
– Много лошо, Макрон – отвърна Калигула и приседна на бюрото си точно пред началник-щаба. – Ения не е суперкрасавица, но кунусът ѝ... Ааа! Нейният кунус е толкова горещ, че когато я чуках, ми се струваше, че в него има ято пчели, които ме жилят по пениса. И нека ти кажа, приятелю, начинът, по който свършваше непрекъснато, пищеше и стенеше в обятията ми, можеше да вдигне и чичо Тиберий от гроба.