– Това е защото ние, Юлиевите потомци, сме свикнали да фокусираме вниманието си върху настоящите си любовници и да се радваме на прегръдките им, без да си спомняме за другите.
– Да... Късметлии сме – съгласи се Калигула, докато Друзила коленичеше пред него и се пресягаше към члена му под тогата.
10.
Ювения не се бе срещала с Ладиса от сватбата ѝ с императора и не знаеше какво да мисли за докладите, които получаваше от частните охранители, наети от нея да пазят храма на Инцитатус.
Според тези доклади всяка нощ пред портата се появявали двама тайнствени посетители, казвали някаква парола и били въвеждани от пазачите в храма. Въпреки дебелите мраморни стени и бронзовата врата през тесния процеп на ниската стена на яслата на Инцитатус се чували женски стенания и викове, и мъжки думи. Двамата посетители обикновено оставали по няколко часа в храма. Понякога, преди да си тръгнат, звънели и поръчвали топла вода от външната пещ, която им била наливана през тръба, водеща право във ваната в храма.
Двойката винаги си тръгвала преди зазоряване, като старателно криела лицата си под качулките на наметалата. Охранителите нямаха и най-малка представа, че новата съпруга на императора е собственичка на сградата, затова вярваха на обясненията на Ювения, че храмът е посветен на култ към плодовитостта, съсредоточен около божествените качества на белия жребец. И тъй като култовете към плодовитостта се срещаха често в империята, Ювения нареди на пазачите да си изпълняват задълженията, без да се месят в ритуалите.
Въпреки това Ювения беше объркана. Ладиса би трябвало да е единственият човек, който знае паролата. Дали не бе поверила тайната на още някого? Но това беше твърде невероятно, ученичката ѝ би трябвало да е едната от двамата души, които посещаваха всяка нощ храма. Кой би могъл да е придружителят ѝ? Императорът? Някой жрец? Или любовник?
Конярите, които се грижеха за Инцитатус, казаха на Ювения, че всяка сутрин, като чистели яслата, намирали огромни локви конска сперма. Това не беше никак необичайно при култовете към плодовитостта, но въпреки това я озадачаваше. Идеята за такъв култ не би могла да е на Лейди, защото тя и думичка не бе споменала за подобно нещо. Ювения си го бе измислила, като се опита да анализира вероятните мотиви на Лейди да поръча за тавана да бъде закачен голям кожен ремък, който след това бе съединен със зъбчат механизъм и прекаран през гърдите на Инцитатус, като по този начин жребецът можеше да бъде вдиган и свалян по желание. Мехлемите, овлажняващите масла и останалите подробности не биха могли да служат за нищо друго, освен за предизвикване на конската еякулация и вероятно след това спермата му се използваше по някакви екзотични начини за увеличаване на шансовете за забременяване или намаляване на рисковете при раждане.
Ювения беше високообразована римлянка и като такава бе широко скроена и съвсем наясно, че всеки в Рим има право да практикува каквато си пожелае религия, дори и най-ексцентричния култ. Но също така знаеше, че консервативните политици, които подкрепяха репресивните морални норми на Август и по отношение на прелюбодеянието, и на цензурата, не одобряваха либералната революция на Калигула въпреки огромната популярност на императора – или може би точно заради нея. Те си търсеха повод за война, за се опитат да го премахнат с конспирация.
Но Ювения нямаше реална представа за политическите планове на Калигула. Всички го обичаха, само така наречените бони разпространяваха гадни слухове из всички слоеве на римското общество, ненавиждаха го все едно бе чудовище, практикуващо всякакви видове сексуални ексцентричности, дори твърдяха, че е душевноболен и не трябва да му се има доверие. Ювения беше достатъчно интелигентна, за да не обръща внимание на политическите клевети, особено когато идваха от боните, за които се знаеше, че са по природа разрушителни и зли. Но като собственик на сградата можеше да бъде замесена в скандал и в крайна сметка да се превърне в изкупителна жертва.
– Няма никакви проблеми, Ювения – успокои Ладиса учителката си по история, когато се срещна с нея в покоите си в двореца. – Много скоро със съпруга ми ще осветим храма и ще прехвърлим собствеността на императора.
– Ами охранителите и конярите? – попита Ювения.
– Хмм... Ще говоря за тях със съпруга ми. Би могъл да наеме теб и хората ти, какво ще кажеш?
– Предпочитам да не се замесвам в противоречиви култове.
– Какво означава "противоречив"? – попита Лейди, която не знаеше значението на думата.