– Означава, че някои хора няма да са съгласни с него.
– Разбирам... Е, винаги има по някой несъгласен с нещо. Да нямаш предвид някого конкретно?
– Не, не конкретно. Но политическите врагове на императора разпространяват слухове...
– Какви врагове? Какви слухове? – попита Ладиса и се намръщи учудена.
Ювения поклати глава с мисълта, че май трябваше да си държи устата затворена. Но Ладиса настоя и въпреки опитите на Ювения да омаловажи както силата на императорските врагове, така и същността на слуховете, тя осъзна, че господарят на Рим не можеше да се издигне над заплахите и сплетните.
По-късно, когато Ювения си тръгна от двореца, Лейди отиде да види съпруга си. След чувствените ласки на Друзила той беше в отлично настроение и целуна бритската си невеста с обичайната си страст. Тя забрави какво се канеше да го пита за враговете, споменати от Ювения, и също отвърна чувствено на целувката му.
– Наредих да доставят прекрасна хранилка от слонова кост в храма – обяви Калигула и притисна възбудената Лейди в прегръдките си. – Погледни и тези, скъпа... – каза и посочи две богато избродирани пурпурни конски одеяла, струпани до стената. Взе едното и го метна върху жена си.
След това бързо грабна голям нашийник със скъпоценни камъни, мушна се под одеялото и го сложи на врата ѝ.
– Това е за нашия божествен жребец – прошепна в ухото ѝ, докато я галеше между краката. Тя беше станала толкова лесно възбудима, че дори не погледна нашийника, а го накара да легнат на пода под одеялото и пожела да я обладае начаса.
– Не можеш да чакаш, така ли? – попита той, докато влизаше в нея.
– Не, не мога... – простена тя.
– Някакви нови любовници днес?
– Нееее.
– Лоша работа, скъпа.
– Защо? – попита задъхано, като усети, че ерекцията му леко омеква в нея.
– Защото щях да се възбудя повече, ако ми беше казала, че е имало.
– Сигурен ли си?
– Да.
– Добре тогава... Имах – излъга Ладиса и потри зърната на гърдите му.
– Къде?
– Ами... в един... магазин за обувки.
– Разкажи ми всичко – прошепна ѝ той.
– Беше... по пладне... влязох... бях само по къса туника.. и без препаска – започна тя и усети как ерекцията му се втвърдява отново.
– Продължавай – насърчи я той и започна с тласъците.
– Седнах... Обущарят клекна пред мен, за да ми премери обувката... разтворих леко крака... видя, че съм гола, и започна да разклаща бедрата ми...
– Мммм, това ми харесва – измърка Калигула, докато Лейди въртеше таза си срещу неговия. – И после?
– Докосна ме.
– По кунуса?
– Да, по клитора и ме накара така да се подмокря... После пъхна пръстите си в мен.
– Останалите клиенти гледаха ли ви?
– Да, всички.
– Харесва ти да те гледат, нали?
– Да, харесва ми... – Тя се задъха, превъзбудена от измисленото си похождение, точно както се бе възбудила и когато му разказа за истинските си лудории в магазина за дрехи.
– И какво направи той с ръката си?
– Пъхна я цялата в мен... Пищях... Вдигнах крака... Отдадох му се изцяло... О, да, Кал, ще свърша!
– Почакай! – извика той, като продължаваше с тласъците. – Какво направиха останалите?
– Всички ме гледаха... Бях гола... а ръката му в мен... опустошаваше ме... блъскаше се вътре... наобиколиха ме и други мъже... и всички го направиха с мен... грубо... дълбоко... О, да!
Лейди и Калигула започнаха да се движат един към друг по-бързо, като отметнаха одеялото и свършиха заедно. Трепереха и викаха, не само заради освобождаването на физическата енергия, която струеше от триенето на полуделите им полови органи, но и заради активното участие на фантазиите им.
Лейди за сетен път почувства с Калигула такова пълно сливане, че изгуби всякаква представа за реалността и бе готова да се подчини и на най-невероятните му желания и да ги направи част от собствените си мечти.
Цели три дни и три нощи Месалина и готът Горан изживяваха заедно най-горещата любовна история на живота си.
Никога преди тя не се бе радвала така неотклонно на вниманието на един-единствен любовник. Никога преди не бе казвала "Обичам те" на мъж толкова много пъти, с такава нежност и искреност в сърцето, с такава вяра, че любовта им може да трае вечно. Не можеха нито за миг да се откъснат един от друг. Играеха си като деца. Ядяха, смееха се и се къпеха заедно. Колкото повече гледаха телата си – така различни, но еднакво привлекателни, и двамата бяха високи, но тя имаше дълга гарвановочерна коса, която контрастираше на русите му къдрици, – толкова повече се убеждаваха, че са създадени, за да се допълват, и толкова повече копнееха да се слеят физически и духовно, както боговете позволяваха на всички влюбени души.