- Не се доближавай.
- Имаш ли представа колко са скъпоценни тези ръце? -попита той. - За най-голяма мощ, те трябва да бъдат отрязани веднага след извършването на убийството. Да уредя всички убийства, бе забележителна проява на умение, дързост и преценка на времето. Не можеш да си представиш колко се подразних, когато ми отне Стърлинг, преди да успея да отрежа ръката му. Белинда трябваше да ми донесе и двете му ръце, за да преценя коя от тях е била инструментът на убийството. А после Джулиън ми се обади за помощ... невероятен късмет, трябва да призная.
- Не беше късмет. Ние ти вярвахме.
- Някога и аз имах доверие на ловците на сенки - каза Малкълм. - Всички допускаме грешки.
„Накарай го да продължи да говори - помисли си Ема. -Останалите ще ме последват."
- Според Джони Рук ти си му наредил да ми съобщи, че тялото ще бъде изхвърлено край „Саркофаг". Защо? Защо ме накара да тръгна по дирите ти?
Малкълм направи крачка напред. Тя замахна с канделабъра към него и той вдигна умиротворително ръце.
- Исках вниманието ти да бъде насочено другаде. Исках да се съсредоточиш върху жертвите, не върху убийците. Освен това трябваше да научиш за ситуацията преди елфическите пратеници да се появят на прага ви.
- И да ни възложат да разследваме убийствата, зад които стоеше ти? Каква полза имаше от това?
- Беше ми дадено категорично обещание, че Клейвът няма да се намесва в това - отвърна Малкълм. - Отделните ловци на сенки не ме плашат, Ема. Ала цял куп от тях -не, благодаря. Познавам Ярлат много отдавна. Знам, че има връзки с Дивия лов, знаех и че Дивият лов разполага с нещо, което би ви накарало да преобърнете земята, за да скриете информация от Клейва и Мълчаливите братя. Нямам нищо лично против момчето - поне неговата Блекторнова кръв е разредена с известно количество добра, долноземска кръв. Познавам обаче Джулиън. Знам кое е най-важно за него, и това не са законите и Клейвът.
- Подцени ни - каза Ема. - Ние разкрихме всичко. Разбрахме, че си ти.
- Хрумна ми, че може да изпратят центурион, но и през ум не ми мина, че ще бъде някой, когото познавате. На когото имате достатъчно доверие, за да му разкажете истината, въпреки Марк. Когато видях момчето Росалес, осъзнах, че не разполагам с много време. Знаех, че трябва незабавно да взема Тави. За щастие, можех да разчитам на помощта на Ярлат, която се оказа безценна. А, да - добави той, - чух за бичуването. Много съжалявам за това. Ярлат си има свои начини да се забавлява, които аз не споделям.
- Съжаляваш? - Ема го зяпна невярващо. - Уби родителите ми, а се извиняваш за това? Бих предпочела да ме бичуват хиляда пъти, но родителите ми да бъдат живи.
- Знам какво си мислиш. Всички ловци на сенки разсъждавате по един и същи начин. Но искам да разбереш... - Малкълм млъкна, лицето му потръпваше. - Ако можеше да разбереш, нямаше да ме виниш.
- Тогава кажи ми какво се случи. - Над рамото му Ема виждаше коридора и й се струваше, че различава очертания, сенки в далечината. Ако успееше да му отвлече вниманието, така че останалите да го нападнат отзад... - Отишъл си в царството на феите - каза тя. - Открил си, че Анабел не е станала Желязна сестра. Че е била убита. Тогава ли си се запознал с Ярлат?
- По онова време той беше дясната ръка на краля на тъмните феи - отвърна Малкълм. - Когато отидох, знаех, че кралят може да нареди да ме убият. Те не си падат особено по магьосниците. Само че не ме беше грижа. И когато кралят поиска услуга от мен, аз я извърших. В замяна той ми даде стихчето. Заклинание, което да възкреси моята Анабел. Кръвта на Блекторн. „Кръв за кръв", така каза кралят.
- Защо не я възкреси още тогава? Защо изчака толкова дълго?
- Магиите на елфите и нашите са много различни - обясни Малкълм. - Беше все едно превеждам нещо от друг език. Нужни ми бяха години, докато разтълкувам стихотворението. А после осъзнах, че то ми казва да намеря една книга. Едва не полудях. Години, прекарани в превод, и единственото, което получих, бе гатанка за книга... - Очите му се впиха в нейните, сякаш искаше да я накара да разбере. - Беше просто случайност, че се оказаха твоите родители. Прибраха се в Института, докато бях там. Само че то не подейства. Направих всичко така, както пишеше в книгата, а Анабел не помръдна.
- Родителите ми...
- Обичта ти към тях не беше по-голяма от моята любов към Анабел. Опитвах се да направя нещата справедливи. Не беше, за да нараня теб. Не мразя рода Карстерс. Родителите ти бяха жертвоприношение.
- Малкълм...
- Те биха се жертвали, нали? - попита той не без основание. - Заради Клейва? Заради теб?