„Невинаги героите са тези, които печелят. Понякога те губят. Ала продължават да се бият. Не се предават. Именно това ги прави герои."
Ема се хвърли към Малкълм, вдигнала Кортана. Той закъсня само с миг - замахна с ръка към нея и от пръстите му изригна пращяща струя лилаво-златна светлина.
Забавянето му й даде достатъчно време, за да реагира -тя се завъртя и вдигна Кортана над главата си. Магията се плъзна по острието. Ема отново се хвърли към Малкълм и той отскочи, макар и не преди Кортана да разсече ръкава му точно над лакътя. Той почти не забеляза.
- Смъртта на родителите ти беше необходима. Трябваше да проверя дали книгата действа.
- Не, не трябваше - озъби се Ема, размахала Кортана. - Би трябвало да знаеш, че нямаш право да съживяваш мъртвите.
- Защото, ако Джулиън загине, ти няма да го върнеш от мъртвите? - Малкълм повдигна лекичко вежди и Ема се сви, сякаш я беше зашлевил. - Не би ли върнала родителите си? 0, лесно ти е на теб, както на всички ловци на сенки, да раздавате морални преценки, сякаш сте по-добри от останалите...
- Аз съм по-добра - заяви Ема. - По-добра съм от теб. Защото не съм убийца, Малкълм.
За нейна изненада, той се сепна от непресторена изненада, сякаш досега не си бе представял, че може да го нарекат убиец. Ема се хвърли напред, протегнала Кортана. Мечът се заби в гърдите на Малкълм, разкъса дрехите му... и спря, все едно бе срещнал скала.
По ръката й сякаш се разля електричество и тя изпищя от болка. Чу как Малкълм се разсмя; от разперените му пръсти изскочи вълна от енергия и се блъсна в тялото й. Магията се вряза в нея като куршум, пробиващ дупка в хартиен параван, повдигна я от земята и я запрати назад. Ема падна по гръб върху неравния каменен под, все така стискайки Кортана в безсилната си ръка.
Алена болка замъгли очите й. През пелената й тя видя Малкълм да се надвесва над нея.
- 0, това беше страхотно. - Той се ухили. - Направо невероятно. Това беше Божията десница, Ема! - Разтвори сакото си и Ема видя в какво се бе забил Кортана - черната книга, прибрана във вътрешния му джоб.
Мечът се изплъзна от пръстите й и издрънча върху камъните. Потръпвайки от болка, Ема се надигна на лакти в същия миг, в който Малкълм се наведе и вдигна изпуснатия канделабър. Погледна го, а после наведе очи към нея, все така широко ухилен.
- Благодаря ти. Трудно щеше да ми бъде да заместя тези ръце на славата. Виж, кръв на Блекторн, това е лесно.
- Да не си се доближил до семейство Блекторн! - Ема се ужаси от това, колко слаб бе гласът й. Какво й бе направила черната книга? Струваше й се, че нещо тежко затиска гърдите й, ръката й пареше и болеше.
- Ти не знаеш нищо - озъби се Малкълм. - Не знаеш какви чудовища са.
- Винаги ли - почти прошепна Ема, - винаги ли си ги мразел? Джулиън и останалите?
- Винаги - заяви той. - Дори когато изглеждаше така, сякаш ги обичам.
Ръката на Ема все още гореше, агония я пронизваше до костите, но тя се мъчеше да не й позволи да се изпише върху лицето й.
- Това е ужасно. Вината не е тяхна. Не можеш да ги обвиняваш за греховете на техните предшественици.
- Кръвта си е кръв - заяви Малкълм. - Всички ние сме онова, което сме родени да бъдем. Аз бях роден да обичам Анабел, а то бе отнето. Сега живея единствено за да си отмъстя. Също като теб, Ема. Колко пъти си ми казвала, че единственото, което искаш от живота, е да убиеш убиеца на родителите си? От какво би се отказала заради това? Би ли се отказала от семейство Блекторн? От скъпоценния си парабатай? Онзи, в когото си влюбена? - Очите му блеснаха, когато тя поклати глава, за да го отрече. - 0, моля ти се. Виждал съм ви как се гледате. А после Джулиън ми каза, че твоята руна го е спасила от отровата на беладоната. Една обикновена нефилимска руна не би могла да го стори.
- Не... е никакво... доказателство - с усилие отвърна Ема.
-Доказателство? Искаш доказателство? Видях ви заедно. На плажа, заспали в прегръдките си. Стоях над вас, гледах ви и си мислех колко лесно би било да ви убия. Ала после си дадох сметка, че това би било проява на милост, нали така? Да ви убия, докато сте в обятията си. Има си причина да е забранено да се влюбваш в своя парабатай, Ема. И когато откриеш каква е тя, ще почувстваш жестокостта на ловците на сенки така, както я почувствах и аз.
- Ти си лъжец - отвърна Ема по-немощно отвсякога, думите й заглъхнаха в шепот. Болката в ръката й си бе отишла. Тя си спомни хора, които едва не бяха умрели от загуба на кръв, спомни си думите им как в последните мигове не изпитвали никаква болка.
Усмихвайки се, Малкълм коленичи до нея. Потупа лявата й ръка и пръстите й потръпнаха.
- Нека ти кажа истината, преди да умреш, Ема. Една тайна за нефилимите. Те ненавиждат любовта, човешката любов, защото са родени от ангели. И макар Бог да възложил на ангелите си да се грижат за хората, ангелите са създадени първи и те открай време ненавиждат второто творение на Господ. Ето защо е низвергнат Луцифер. Той бил ангел, който отказал да се преклони пред хората, любимите деца на Бог. Любовта е слабостта на човешките същества и ангелите ги презират заради нея, презира я и Клейвът и затова я наказват. Знаеш ли какво се случва с парабатай, които се влюбят един в друг? Знаеш ли защо е забранено?