Джулиън вдигна глава, очите му бяха пълни с агония, ала въпреки това се отдръпна. Ема видя какво му струва това, видя как трепереха ръцете му, докато ги отпускаше до себе си. Почувства разстоянието между тях двамата, сякаш бе рана, зейнала в плътта й.
С усилие откъсна очи от неговите и ги сведе към пода, плувнал в морска вода и кръв, която стигаше до глезените. Канделабърът на Малкълм бе изчезнал под повърхността.
Ема бе доволна, че е така. Солта щеше да разяде отвратителния паметник на убийството, който Малкълм бе сътворил, щеше да го разтвори и пречисти, докато не останеха само бели кости, които щяха да се слегнат на дъното на океана като тялото на Малкълм. И за първи път от дълги години насам, Ема изпита благодарност към морето.
26. Серафими
„Парабатайското проклятие. Клейвът никога няма да допусне да научиш... Забранено е..." Думите на Малкълм отекваха в главата на Ема, докато се връщаше в нощта навън, следвайки останалите по влажните коридори на средоточието. Двамата с Джулиън нарочно вървяха на разстояние един от друг. Изтощението и болката забавяха стъпките й. Прибран в ножницата си, Кортана пулсираше от енергия и Ема се зачуди дали не бе погълнал магия от Малкълм.
Не искаше обаче да мисли за Малкълм, за червените пипала на кръвта му, разстилащи се в тъмна вода като развети знамена.
Не искаше да мисли за нещата, които й беше наприказвал.
Тя последна излезе от пещерата, прекрачвайки в мрака на външния свят. Тай, Ливи и Дру седяха на земята. Тави беше в ръцете на Ливи, сънен, но буден. Кийрън стоеше настрани от тях с мрачно изражение, което се разведри само малко, когато Марк се показа от пещерата.
- Как е Тави? Всичко наред ли е? - Джулиън се приближи до братята и сестрите си. Дру скочи и го прегърна с всичка сила, а после ахна и посочи нещо.
Оглушителен стържещ звук отекна във въздуха. Дупката в хълма изчезваше зад тях като зарастваща рана. Даяна се втурна натам, сякаш би могла да го спре, ала скалата се затвори и тя едва успя да отдръпне ръката си навреме, за да не бъде смачкана.
- Не можеш да го спреш - каза Кийрън. - Входът и пътят вътре бяха направени от Малкълм. В хълма няма естествени тунели и пещери. Сега, когато Малкълм е мъртъв, магиите му престават да действат. Възможно е да има друг начин да се проникне вътре, от някое друго средоточие, ала тази врата вече няма да се отвори.
- Откъде разбра, че е мъртъв? - попита Ема.
- Светлините в града под нас - отвърна Кийрън. - Дошъл е... не знам каква е мунданската дума...
- Токът - обясни Марк. - Токът е дошъл, а тъй като беше спрял заради магията на Малкълм... ами, да.
- Това означава ли, че и телефоните ни работят? - зачуди се Тай.
- Ще проверя. - Джулиън се отдръпна, допрял телефона до ухото си. На Ема й се стори, че го чува да изрича името на чичо Артър, но не беше сигурна, а той се отдалечи, преди тя да чуе още нещо.
Диего и Кристина се бяха присъединили към Ливи, Тай и Дру. Кристина се навеждаше към Тави, а Диего беше пъхнал ръка във вътрешния джоб на якето си. Ема се приближи до тях и видя, че Диего бе извадил плоско сребристо шише.
- Нали не се каниш да му дадеш алкохол? - попита тя. -Малко е мъничък за това.
Диего направи физиономия.
- Питие за енергия. Приготвено от Мълчаливите братя. Възможно е да неутрализира онова, с което Малкълм го е приспал.
Ливи взе бутилката от Диего, опита съдържанието й и като кимна, изсипа няколко капки от течността в устата на малкия си брат. Докато Тави преглъщаше благодарно, Ема коленичи и го погали по бузката.
- Здравей, миличък. Добре ли си?
Той й се усмихна, примигвайки. Приличаше на Джулиън, когато двамата с Ема бяха деца. Преди светът да го промени. Най-добрият ми приятел и най-голямата ми любов.
Мислите й се насочиха към Малкълм. Парабатайското проклятие. Със свито от болка сърце тя целуна меката бузка на Тави, а когато се изправи, видя, че Кристина бе зад нея.
- Лявата ти ръка - меко каза тя и я отведе настрани. - Ще я протегнеш ли?
Ема се подчини и видя, че кожата на дланта и китката й бе почервеняла и покрита с мехури, сякаш бе изгорена.
Кристина поклати глава и извади стилито от джоба си.
- За няколко минути там вътре, докато ти беше зад стената, която Малкълм направи, си помислих, че никога няма да излезеш жива.
Ема отпусна глава на рамото й.
- Съжалявам.
- Знам. - Кристина пъргаво нави ръкава й. - Нуждаеш се от целителни руни.
Ема се облегна на приятелката си, докато стилито се плъзгаше по кожата й, черпейки утеха от присъствието й.