Погледна настрани и срещна зелените очи на Клеъри. Спомни си как тя бе коленичила пред нея в Идрис, как бе уловила ръцете й в своите, как бе похвалила Кортана. Помисли си, че добротата, проявена към едно дете, е нещо, което то никога не забравя.
- Робърт - обади се Клеъри. - Това не е необходимо. Те са взели трудни, но не и погрешни решения.
- Тогава нека попитам Артър нещо друго, Клеъри - отвърна Робърт. - Какво наказание би избрал за нефилим, дори за млад нефилим, нарушил законите?
- Ами зависи - отвърна Артър. - Зависи от това, дали той вече не е бил наказан, преди пет години, със загубата на баща си, брат си и сестра си.
Лицето на Робърт придоби тъмночервен цвят.
- Тъмната война бе тази, която отне семейството им...
- Клейвът бе този, който отне Марк и Хелън - възрази Магнус. - Очакваме враговете ни да ни предадат. Не и онези, които би трябвало да се грижат за нас.
- Щяхме да защитим Марк - заяви Робърт Лайтууд. - Не е било нужно да се страхувате от Клейва.
Артър беше пребледнял, очите му бяха разширени, ала Ема никога не го бе чувала да говори толкова красноречиво, нито толкова ясно. Беше наистина странно.
- Щяхте ли? - попита той. - В такъв случай защо Хелън все още е на остров Врангел?
- Там е в по-голяма безопасност - сопна се Робърт. - Има такива, макар аз да не съм един от тях, които все още ненавиждат елфите заради предателството им в Тъмната война. Как мислиш, че биха се отнесли с нея, ако тя живееше сред ловците на сенки?
- Значи, не бихте могли да защитите Марк - каза Артър. -Сам го признаваш.
Джулиън се обади, преди Робърт да успее да отговори:
- Чичо Артър, можеш да му кажеш истината.
Артър изглеждаше озадачен; колкото и ясна да беше мисълта му в момента, като че ли не схващаше какво има предвид Джулиън. Освен това дишането му беше учестено, както в светилището, когато го беше заболяла главата.
Джулиън се обърна към Робърт.
- Чичо Артър искаше да се свърже със Съвета още щом елфите доведоха Марк. Ние го умолявахме да не го прави. Бояхме се, че ще изгубим брат си. Помислихме, че ако разрешим убийствата, ако Марк ни помогне да го направим, Съветът ще погледне с по-добро око. Ще му позволи да остане.
- Но разбирате ли какво сте направили? - настояваше инквизиторът. - Ако Малкълм се е домогвал до черна сила, би могъл да представлява заплаха за всички в Клейва. - Самият той обаче не звучеше особено убедено.
- Не се домогваше до сила - отвърна Джулиън. - Искаше да възкреси някого, когото е обичал. Онова, което направи, бе зло. И той плати за него с живота си, както и трябваше. Ала това бе единствената му цел и единственият му план. Изобщо не го е било грижа за Клейва и ловците на сенки. Беше го грижа единствено за нея.
- Горкият Малкълм - прошепна Магнус. - Да изгубиш онзи, когото обичаш, по този начин.
- Робърт - обади се Джейс. - Тези деца не са направили нищо погрешно.
- Може и така да е. Ала аз съм инквизиторът. Не бих могъл да скрия случилото се. При положение че Малкълм Фейд е мъртъв, че е отнесъл Черната книга на дъното на океана и всичко това се е случило, без главата на Института да забележи...
Джулиън пристъпи напред.
- Има още нещо, което чичо Артър не ви е казал. Не ни е оставил да правим каквото си поискаме, докато самият той бездейства. Беше зает с проследяването на друг източник на тъмна магия.
Докато говореше, Джулиън погледна към Магнус. Магнус, който и преди им беше помагал. Като че ли го молеше да разбере и да му повярва.
- Не е случайност, че Анселм Найтшейд се намира в светилището - продължи Джулиън твърдо. - Артър го доведе, защото знаеше, че ще дойдете.
Робърт повдигна вежди.
- Вярно ли е това? Артър?
- Най-добре им кажи. - Джулиън впи настойчив поглед в чичо си. - Те, така или иначе, ще научат.
- Аз... - Артър се взираше в Джулиън, а върху лицето му се беше появило празно изражение, от което стомахът на Ема се сви. Джулиън като че ли го караше да следва примера му само със силата на волята си. - Не исках да го споменавам -продължи Артър, - защото то е нищо работа в сравнение с онова, което научихме за Малкълм.
- Не искаше да споменаваш какво?
- Найтшейд използва тъмна магия за печалба - обясни Джулиън. Изражението му беше спокойно и изпълнено със съжаление. - Изкарва луди пари, като слага пристрастяващи прахчета в пиците си.
- Това е... съвършено вярно! - обади се Ема насред слисаното мълчание на Артър. - Из целия град е пълно с хора, които са толкова пристрастени, че са готови да направят всичко за него само за да се сдобият с още.
- Заробени с пица? - намеси се Джейс. - Това без съмнение е най-шантавото... - Той не довърши, когато Клеъри го настъпи по крака. - Звучи сериозно. Искам да кажа, пристрастяващи демонски прахчета и всичко останало.