Джулиън прекоси стаята и отвори един шкаф, от който изпаднаха няколко кутии за пица.
- Магнус?
Магнус преметна края на шала си през рамо и се приближи до Джулиън и кутиите. Повдигна капака на една от тях така тържествено, сякаш отваряше ковчеже със съкровища.
Протегна ръка над кутията и я завъртя от ляво надясно, след което вдигна поглед.
- Артър има право. Тъмна магия.
От вътрешността на светилището долетя вик.
- Предателство! - изкрещя Анселм. - Et tu, Brute?34
- Не може да излезе. - Артър изглеждаше замаян. - Външната врата е заключена.
Робърт се втурна в светилището, последван миг по-късно от Джейс и Клеъри. Във фоайето остана единствено Магнус, напъхал ръце в джобовете си.
Златистозелените му очи се взряха сериозно в Джулиън.
- Добре изиграно - каза той. - Не съм сигурен как другояче да го опиша, но... добре изиграно.
Джулиън погледна към Артър, който се бе облегнал на стената до вратата на светилището с притворени очи, а върху лицето му се беше врязала болка.
- Ще горя в ада за това - промълви той ниско.
- Няма нищо срамно в това, да гориш за семейството си -заяви Марк. - Аз на драго сърце ще горя до теб.
Джулиън го погледна и по лицето му се изписаха учудване и благодарност.
- Аз също - каза Ема и погледна към Магнус. - Съжалявам. Аз съм тази, която уби Малкълм. Знам, че беше твой приятел, и ми се ще...
- Наистина беше. - Очите на Магнус потъмняха. - Знаех, че е обичал жена, която бе умряла. Не знаех остатъка от историята. Клейвът го е предал, така както предадоха и вас. Живял съм дълги години и съм видял много предателства и много разбити сърца. Някои оставят скръбта им да ги погълне. Забравят, че и другите могат да изпитват болка. Ако Алек умре... - Той сведе поглед към ръцете си. - Трябва да мисля, че не бих станал такъв.
- Просто се радвам, че най-сетне научих какво се е случило с родителите ми - каза Ема. - Най-сетне знам.
Преди някой да успее да добави каквото и да било, откъм входа на светилището се вдигна шум и Джейс изхвърча заднешком; елегантният му блейзър беше скъсан, русата му коса - разчорлена. Той им отправи усмивка, толкова ярка, че цялата стая грейна.
- Клеъри приклещи Найтшейд в един ъгъл. Доста е пъргав за един толкова стар вампир. Благодаря за упражнението, между другото... а пък аз си мислех, че се очертава скучна вечер!
* * *
След като всичко бе изяснено с инквизитора, който отведе Анселм Найтшейд (кълнящ се, че ще си отмъсти), и повечето от обитателите на Института се разотидоха по леглата, Марк се приближи до входната врата и погледна навън.
Много скоро щеше да съмне. Марк виждаше изгрева далеч от там, в източния край на извивката на плажа. Перлено изсветляване на водата, сякаш бяла боя се разливаше в света през пукнатина в небето.
- Марк - разнесе се глас до рамото му и той се обърна.
Беше Джейс Херондейл. Странно бе отново да види Джейс и Клеъри, така както едва ли бе странно за братята и сестрите му. Та нали последния път, когато ги беше срещнал, те бяха на годините на Джулиън. Те бяха последните ловци на сенки, които бе видял, преди да изчезне в редиците на Лова.
Не че се бяха променили до неузнаваемост - сега трябва да бяха на двайсет и една, двайсет и две години. Ала отблизо Марк виждаше, че Джейс бе придобил една неопределима аура на решителност и зрялост. Нямаше го момчето, което някога го бе погледнало в очите и бе казало с треперещ глас: „Дивият лов. Сега ти си един от тях".
- Марк Блекторн. Би трябвало да съм любезен и да ти кажа, че си се променил, ала не е така.
- Променил съм се - отвърна Марк. - Но не по начин, който можеш да видиш.
Джейс прие думите му доброжелателно и като кимна, се загледа към океана.
- Един учен веднъж казал, че ако океанът бе прозрачен като небето, ако бяхме в състояние да видим всичко в него, никой никога не би влязъл в морето. Ето колко е ужасяващо онова, което живее във водата, на пет мили под повърхността.
- Казано е от някой, който не познава ужасите на небето - отвърна Марк.
- Може и така да е. Пазиш ли все още магическата светлина, която ти дадох?
Марк кимна.
- Остана у мен през цялото време, докато бях в царството на феите.
- През живота си съм подарявал рунически камък само на двама души - каза Джейс. - На Клеъри и на теб. - Той наклони глава на една страна. - Имаше нещо у теб, когато те открихме в тунелите. Беше уплашен, ала нямаше намерение да се предадеш. Никога нито за миг не съм се съмнявал, че един ден ще те видя отново.