Единствено подготовката попречи на Ема да се закове на място. Човешките деца не правеха това. Не знаеха как да отблъскват демони. Не притежаваха инстинкта...
Вратата зад нея се отвори рязко и отново единствено подготовката й попречи да не се вкамени от изненада. Успя да отсече главата на още един мантид, окъпвайки острието на Кортана в демонска кръв, докато Джем Карстерс връхлиташе в стаята, следван от Теса.
Бяха се хвърлили в битката, без да разменят и дума, нито помежду си, нито с Ема, ала Ема се бе спогледала с Джем, докато се биеха, и бе разбрала, че той изобщо не се учудва да я види тук. Изглеждаше по-възрастен, отколкото в Идрис, на около двайсет и шест години, по-скоро мъж, отколкото момче, ала Теса си бе съвсем същата.
Имаше все същото мило изражение, което Ема помнеше, същия нежен глас. Погледнала бе Кит с обич и тъга, когато се бе приближила до него и му беше подала ръка.
Кристофър Херондейл.
- Името ти е Кристофър Херондейл - каза Теса сега, все така меко. - Кристофър Джонатан Херондейл. Баща ти също се казваше Джонатан, нали?
Джони. Джонатан.
Имаше стотици ловци на сенки, на име Джонатан. Джонатан Ловецът на сенки беше основоположникът на цялата нефилимска раса. Джонатан бе и името на Джейс.
Естествено, Ема бе чула думите на Теса в къщата, но все й беше трудно да го повярва. Не просто укриващ се ловец на сенки, ами един Херондейл. Клеъри и Джейс трябваше да научат за това. Сигурно веднага щяха да дотичат.
- Той е Херондейл? Като Джейс?
- Джейс Херондейл - измърмори Кит. - Баща ми казваше, че той е един от най-лошите.
- Най-лошите какво? - попита Джем.
- Ловци на сенки. - Кит почти изплю думата. - А аз не съм, между другото. Щях да знам.
- Нима? - Гласът на Джем беше мек. - Откъде?
- Имаш ли белег с формата на звезда? - попита Теса. -Върху кожата си? Ами баща ти?
Очите на Кит се стрелнаха към китката му и Ема зърна крайчеца на нещо, което приличаше на бледо родилно петно, преди той да завърти ръка с дланта надолу и да го скрие.
- Не ви влиза в работата. Знам какво правите. Татко ми каза, че отвличате всеки надарен със Зрението, който не е навършил деветнайсет години. Всеки, когото смятате, че бихте могли да превърнете в ловец на сенки. След Тъмната война сте останали много малко.
Ема отвори уста, за да възрази възмутено, но Теса я изпревари:
- Баща ти е наприказвал много неща, които не са верни. Не искам да говоря лошо за мъртвите, Кристофър, но се съмнявам, че ти казвам нещо, което вече да не знаеш. Освен това едно е да притежаваш Зрението, съвсем друго е да отблъснеш демон без никаква подготовка.
- Споменахте, че сте го издирвали - попита Ема, дока то профучаваха покрай порутения мотел „Топанга Каньон", мръсните му стъкла бяха мътнокафяви на слънчевата светлина. - Защо?
- Защото е Херондейл - отговори Джем. - А родът Карстерс е длъжник на рода Херондейл.
Ема усети как по тялото й пробяга лека тръпка. Баща й неведнъж й бе казвал съвсем същото.
- Преди много години Тобаяс Херондейл бил осъден за дезертьорство - продължи Джем. - Осъдили го на смърт, но не могли да го открият, така че присъдата била изпълнена върху бременната му съпруга. Една магьосница, Катарина Лос, успяла да отнесе тайно бебето в безопасност в Новия свят.
- Присъдата била изпълнена върху бременната му съпруга? - повтори Кит. - Какво не е наред с вас?
- Това наистина е отвратително. - Като никога Ема беше съгласна с Кит. - И така, Кит е потомък на Тобаяс Херондейл?
Теса кимна.
- Няма оправдание за действията на Клейва. Както знаеш, някога аз бях Теса Херондейл... Чувала бях за Тобаяс; неговата история е легенда на ужасите. Но едва преди няколко години научих от Катарина, че детето е оцеляло. Двамата с Джем дойдохме тук, за да открием какво се е случило с потомците му. Дълго издирване ни отведе до баща ти, Кит.
- Фамилията на баща ми беше Рук - измърмори Кит.
- Семейството ти е сменило няколко имена - отвърна Теса. - Това доста ни затрудни. Предполагам, че баща ти е знаел за нефилимската си кръв и се е опитвал да те скрие от нас. Да го направи, представяйки се за мундан, надарен със Зрението, определено е било хитър ход. Успял е да си създаде връзки, да защити дома си с магически бариери, да погребе истинската си самоличност. Да те скрие.
- Често казваше, че аз съм най-голямата му тайна - глухо подхвърли Кит.
Ема се качи на черния път, отвеждащ към Института.
- Кристофър - каза Теса. - Аз и Джем, ние не сме ловци на сенки. Не сме Клейвът, твърдо решен да те превърне в нещо, което не си. Ала баща ти имаше много врагове. Сега, когато той е мъртъв и не може да те защитава, те ще се опитат да ти навредят. Институтът е най-сигурното място за теб.