Кит изсумтя. Не изглеждаше нито впечатлен, нито изпълнен с доверие.
Странно бе, помисли си Ема, докато спираха в края на пътя. Единственото, по което Кит приличаше на баща си, бяха ръстът и слабата фигура. Докато слизаше от колата, свит в окървавената си тениска, очите му бяха ясносини. Бледозлатистите вълни на косата му, лицето, фините кости, изяществото му - това беше чистокръвен Херондейл. Сега беше прекалено окървавен, изподраскан и унил, за да си личи, но един ден щеше да бъде убийствено красив.
Кит погледна с отвращение към Института - дърво и стъкла, греещи под лъчите на следобедното слънце.
- Институтите не са ли нещо като затвори?
Ема изсумтя.
- Те са големи къщи. Ловци на сенки от целия свят могат да отсядат в тях. Имат милион спални. Аз живея тук.
- Все тая - отвърна Кит навъсено. - Не искам да влизам.
- Би могъл да избягаш - каза Теса и за първи път Ема долови коравината под нежния й тон, напомняне, че част от кръвта й е същата, която течеше във вените на Джейс. -Само че най-вероятно ще бъдеш изяден от някой мантид още щом слънцето залезе.
- Аз не съм ловец на сенки - отсече Кит. - Престанете да се държите така, сякаш съм.
- Е, има един много бърз тест, за да се уверим - обади се Джем. - Само ловец на сенки е в състояние да отвори вратата на Института.
- Вратата? - Кит я зяпна. Държеше едната си ръка близо до тялото и погледът на Ема се изостри. С парабатай като Джулиън, тя се бе научила да разпознава поведението на момчетата, когато се опитват да скрият, че са ранени. Може би част от кръвта по дрехите му беше негова.
- Кит... - започна тя.
- Нека видя дали съм разбрал правилно - прекъсна я той. - Ако се опитам да отворя тази врата и не успея, ще ме пуснете да си вървя.
Теса кимна. Преди Ема да успее да каже каквото и да било, Кит изкуцука по стълбите. Тя се втурна след него, следвана от Теса и Джем. Кит подпря вратата с рамо и натисна.
Вратата се отвори рязко и той влетя вътре, при което едва не събори Тиберий, който тъкмо минаваше през фоайето. Тай залитна назад и зяпна момчето на пода.
Кит бе коленичил, притиснал лявата си ръка към тялото си. Запъхтян, той се огледа наоколо, обгръщайки с поглед мраморния под, покрит с руни, мечовете, които висяха по стените. Мозайката на Ангела и Реликвите на смъртните.
- Това е невъзможно. Не може да бъде.
Учуденото изражение на Тай се стопи.
- Добре ли си?
- Ти! - Кит вдигна поглед към него. Сини и сиви очи се срещнаха. - Ти опря нож в гърлото ми.
На Тай като че ли му стана неудобно. Ръката му се вдигна и подръпна кичур от тъмната му коса.
- Беше просто работа. Нищо лично.
Кит избухна в смях. Без да престава да се смее, той се отпусна на пода. Теса коленичи до него и сложи ръце на раменете му. Ема не можеше да не види себе си през Тъмната война, осъзнала, че родителите й са мъртви.
Кит вдигна поглед към нея. Лицето му беше потъмняло. Лицето на някой, който използва цялата сила на волята си, за да не се разплаче.
- Милион спални - каза той.
- Какво? - не разбра Ема.
- Каза, че тук имало милион спални. - Той се изправи. -Ще си намеря една от тях и се затворя в нея. И ако някой се опита да изкърти вратата, ще го убия.
- Мислиш ли, че ще се оправи? - попита Ема. - Имам предвид Кит?
Стоеше на стъпалата пред Института заедно с Джем. На хоризонта океанът се издигаше и спускаше. Теса се бе поотдалечила, за да се обади по телефона. Ема чуваше гласа й в далечината, макар и да не бе в състояние да различи отделните думи.
- Можеш да му помогнеш - отвърна Джем. - Ти също си изгубила родителите си. Знаеш какво е.
- Не мисля... - Ема беше разтревожена. - Ако остане, не знам... - Помисли си за Джулиън, за чичо Артър, за Даяна, за тайните, които всички те криеха. - Не може ли и ти да останеш? - попита и се учуди на копнежа в гласа си.
Джем се усмихна. Онази усмивка, която тя помнеше от първия път, когато наистина бе видяла лицето му; усмивката, която й напомняше, по начин, който не бе в състояние да опише, за баща й. За кръвта на семейство Карстерс, която течеше във вените и на двама им.
- Бих искал да остана. Откакто се срещнахме в Идрис, ти ми липсваш и често си мисля за теб. Бих искал да ти погостувам. Да прекарам време със старата си цигулка. Ала двамата с Теса трябва да вървим. Трябва да открием тялото на Малкълм и Черната книга, защото дори и на дъното на океана подобна книга все още може да ни създаде неприятности.