- Спомняш ли си, когато се срещнахме на парабатайската ми церемония? Каза ми, че ти се ще да можеш да се грижиш за мен, но двамата с Теса трябвало да намерите нещо. За Кит ли говореше?
- Да. - Джем пъхна ръце в джобовете си. Все още изглеждаше толкова млад, че на Ема й беше невъзможно да мисли за него като за свой прародител... дори чичо. - От години го търсим. Стеснихме периметъра на издирванията си до тази област, а накрая - до Пазара на сенките. Ала Джони Рук наистина умееше да се крие. - Той въздъхна. - Ще ми се да не беше така. Ако ни се беше доверил, сега можеше да е жив. -Той зарови разсеяно ръка в тъмната си коса. В нея имаше един сребрист кичур с цвета на алуминий. Погледна към Теса и Ема видя изражението в очите му. Любовта, която повече от цял век не бе успял да отслаби.
„Любовта е слабостта на човешките същества и ангелите ги презират заради нея, презира я и Клейвът и затова я наказват. Знаеш ли какво се случва с парабатай, които се влюбят един в друг? Знаеш ли защо е забранено?"
- Малкълм... - започна тя и Джем се обърна към нея; в тъмните му очи се четеше състрадание.
- Магнус ни каза, че именно ти си убила Малкълм. Трябва да е било трудно. Ти го познаваше. Не е, като да убиваш демони.
- Той ни беше приятел. Или поне си мислех, че е така.
- Хората са повече от едно нещо. Магьосниците също. Някога той беше и наш приятел. Не бих се поколебал дори да заявя, че някога той правеше добро, преди да върши зло.
Това е един от най-важните уроци, които научаваме, когато пораснем. Че хората могат да правят и двете.
- Неговата история... тази за Анабел... Сполетели са ги толкова ужасни неща само защото са се влюбили. Малкълм спомена нещо... и аз се чудех дали е вярно. Стори ми се доста странно.
Джем я погледна объркано.
- Какво беше то?
- Че Клейвът ненавижда любовта, защото любовта е нещо, което изпитват човешките същества. Че именно затова са създали всички онези закони, забраняващи ни да се влюбваме в долноземци или в парабатаите си... Закони, в които няма никакъв смисъл... - Ема наблюдаваше Джем с крайчеца на окото си. Дали не беше разкрила твърде много?
- Клейвът може да бъде ужасен - отвърна той. - Тесногръд и жесток. Но някои от нещата, които правят, се коренят в историята. Парабатайският закон например.
Ема имаше чувството, че температурата на тялото й спадна с няколко градуса.
- Какво имаш предвид?
- Не знам дали би трябвало да ти кажа. - Джем зарея поглед към океана; лицето му бе толкова мрачно, че сърцето на Ема се смръзна в гърдите й. - Това е тайна... тайна дори от самите парабатай... Малцина знаят истината: Мълчаливите братя, консулът... Дадох обет.
- Ала ти вече не си ловец на сенки. Обетът не важи. - Когато Джем не отговори, Ема настоя: - Нали знаеш, че си ми длъжник. Задето те нямаше.
Ъгълчетата на устните му се извиха в усмивка.
- Трудно е да се излезе наглава с теб, Ема Карстерс. - Той си пое дълбоко дъх. Вятърът довя гласа на Теса - казваше името на Джейс. - Парабатайският ритуал бе създаден така, че двама ловци на сенки да бъдат по-силни заедно, отколкото поотделно. Открай време това е едно от най-могъщите ни оръжия. В идеалния случай той увеличава силата и на двамата парабатай (руните, които те си дават, са по-мощни) и колкото по-здрава е личната връзка между тях, толкова по-голяма е тази сила.
Ема си спомни целителните руни, които беше нарисувала върху Джулиън, след като го бяха отровили. Как бяха засияли.
- Много скоро, след като ритуалът бе използван в продължение на няколко поколения - продължи Джем, понижавайки глас, - станало ясно, че ако връзката е прекалено близка, ако прерасне в романтична любов, това започва да изкривява и променя силата, породена от магията. Несподелена любов или увлечение... всичко това не е в разрез с правилото. Ала истинска, споделена, романтична любов? За нея се заплащала ужасна цена.
- Губели силата си? - предположи Ема. - Като ловци на сенки?
- Силата им се увеличавала - поправи я Джем. - Руните, които създавали, не приличали на никои други. Започвали да владеят магия, като магьосниците. Ала нефилимите не са създадени, за да бъдат магьосници. Много скоро могъществото ги карало да полудеят, докато не се превърнели в чудовища. Унищожавали семействата си, останалите хора, които обичали. Смърт ги заобикаляла отвсякъде, докато накрая не загинели и самите те.
Ема имаше чувството, че се задушава.
- Защо не ни го казват? Защо не предупреждават нефилимите, за да знаят?
- Това е могъщество, Ема. Някои благоразумно биха избягвали подобна връзка, но много други биха побързали да се възползват от предимствата й по възможно най-лошите причини. Могъществото винаги ще привлича алчните и слабите.