- По-висока съм от теб!
Това беше игра, на която играеха като малки - Ема се кълнеше, че ще стане по-висока от него, отказвайки се най-сетне, когато, навършил четиринайсет години, той се бе източил с цели дванайсет сантиметра.
Джулиън вдигна глава към нея. Слънцето светеше право в очите му, наслагвайки златни багри върху синьо-зеления им цвят, така че те приличаха на патината, грееща върху римското стъкло, което Артър колекционираше.
- Ем. Колкото и да се шегуваме, знаеш, че го приемам сериозно. Става дума за родителите ти. Ти заслужаваш да знаеш какво е станало.
Ема усети как в гърлото й засяда буца.
- Този път е различно - прошепна тя. - Знам, неведнъж съм си мислила, че съм открила нещо, а се е оказвало празна работа или пък съм поемала по фалшива следа. Но това е различно, Джулс. Струва ми се истинско.
Телефонът й иззвъня и тя бръкна в джоба си, извръщайки поглед от Джулс. Когато видя името на екрана, направи физиономия и отново го напъха в джоба. Джулс повдигна вежди, запазвайки неутрално изражение.
- Камерън Ашдаун? Защо не му вдигаш?
- Не съм в настроение. - Почти се изненада от собствените си думи; зачуди се защо ли не му каза .Двамата с Камерън скъсахме.
Входната врата се отвори рязко.
- Ема! Джулс!
Бяха Друзила и Тави, все още по пижами. Тави стискаше близалка в едната си ръка и я смучеше най-усърдно. Виждайки Ема, очите му грейнаха и той се втурна към нея.
- Ема! - възкликна с близалката в уста.
Ема го притегли към себе си и прегърна закръгленото детско телце, стискайки го, докато той не се изкиска.
- Тави! - каза Джулиън. - Не бива да тичаш с близалка в уста. Може да се задавиш.
Тави извади близалката и я погледна така, както някой би погледнал зареден пистолет.
- И да умра?
- Мъчително. Ужасно, ужасно мъртъв. - Джулиън се обърна към Друзила, която бе сложила ръце на кръста си. По черната й пижама бяха нарисувани триони и скелети. - Какво има, Дру?
- Днес е петък. Ден за палачинки. Забрави ли? Нали обеща!
- О, вярно, обещах. - Джулиън подръпна нежно една от плитките на сестричката си. - Върви да събудиш Ливи и Тай, а аз...
- Вече са будни. В кухнята са. Чакат.
Дру го изгледа настойчиво и Джулиън се усмихна.
- Добре. Ей сега идвам. - Той вдигна Тави и го върна обратно на прага. - Вие двамата тичайте в кухнята и успокойте близнаците, преди да са изпаднали в отчаяние и да са опитали сами да се заемат с готвенето.
Двете деца побягнаха, като се кискаха, а Джулиън се обърна към Ема с въздишка.
- Току-що бях белязан с близалка - заяви, посочвайки Кръгчето от синя захар, което Тави бе успял да остави върху гънката на тениската му.
- Орден на честта - засмя се Ема. - Ще се видим в кухнята. Трябва да си взема душ. - Тя се втурна по стъпалата, поспирайки на прага на отворената врата, за да го погледне отново. На фона на синия океан и синьото небе очите му изглеждаха като част от пейзажа. - Джулс... искаше ли да ме попиташ нещо?
Той извърна поглед и поклати глава.
- Не. Нищо.
Някой разтърсваше Кристина за рамото и тя се събуди бавно, примигвайки. Сънуваше дома си, горещината на лятото, сянката на хладните градини на Института, розите, които майка й отглеждаше в климат, който невинаги бе благоприятен за тези деликатни цветя. Предпочиташе жълтите рози, защото бяха любими на най-обичаната от нея писателка, ала рози с всички цветове бяха необходими, за да украсят гордото име Росалес.
Кристина се разхождаше в градината и тъкмо се канеше да свърне зад един ъгъл, когато до ушите й достигнаха познати гласове. Тя ускори крачка, по лицето й се разля усмивка. Хайме и Диего... Най-старият й приятел и първата й любов. Несъмнено щяха да се зарадват да я видят.
Тя зави зад ъгъла и зяпна. Нямаше никого. Само ехото на гласове, далечният звук на подигравателен смях, носен от вятъра.
Хладната сянка и розовите цветчета избледняха и пред очите на Кристина изплува лицето на Ема, която се бе надвесила над нея, облечена в една от шантавите си рокли на цветя. Косата й падаше на кичури около раменете й, влажна от душа.
- Termina de molestarme; estoy despierta!9 - възнегодува Кристина и отблъсна ръцете на Ема. - Ема! Престани! Будна съм! - Надигна се в леглото и сложи ръце на главата си. Гордееше се с това, че никога не бъркаше родния си език с английския, докато беше в Щатите, ала понякога, когато беше уморена или все още сънена, се случваше да й се изплъзне.
- Да вървим на закуска - запридумва я Ема. - Макар че е почти обяд. Но това не е важно. Искам да те запозная с всички. Искам да се срещнеш с Джулиън...