- Колко точно са жертвите? И хора, и елфи?
- Дванайсет - отвърна Ема. - Дванайсет тела.
Тави ce показа изпод масата.
-Да не са тичали с близалки?
Тай изглеждаше объркан, а Ема - виновна; устните на Тави като че ли потреперваха малко.
-Засега май стига - намеси се Джулиън и вдигна най-малкия си брат. - Да видим какво ще откриете, Тиберий, Ливия? Тай измърмори в знак на съгласие и се изправи, а Ема каза:
-С Кристина щяхме да тренираме, но можем да...
-Не! Не го отменяйте! - Ливи скочи на крака. - Имам нужда от тренировка! С друго момиче. Което не е забило нос в някоя книга - добави тя и стрелна Дру със сърдит поглед. - Нито пък гледа филм на ужасите. - Тя погледна към близнака си. - Ще помогна
на Тай за половин час, а после ще дойда тренирам.
Тай кимна, сложи си слушалките и се отправи към вратата. Ливи тръгна заедно с него, бъбрейки колко й липсвали тренировките и нейната сабя и как представата на пралеля им за стая за упражнения била плевнята, която била пълна с паяци.
Кристина хвърли поглед през рамо, докато излизаше от кухнята. Стаята беше обляна в ярка светлина, която хвърляше странен ореол над Ема и Джулиън, обгръщайки чертите им и мъгла. Джулиън държеше Тави и когато Ема се приведе към него, те оформиха странна семейна картина.
- Не е нужно да правиш това за мен - тъкмо казваше Ема меко, ала сериозно, с глас, който Кристина не я бе чувала да използва досега.
- Аз пък мисля, че е нужно. Май си спомням как давам подобен обет.
- „Гдето идеш ти, и аз ще ида, каквото И глупаво нещо да направиш, и аз ще го направя." Така ли беше клетвата? - попита Ема и Джулиън се разсмя.
Ако двамата си размениха още думи, Кристина не ги чу. Без да поглежда назад, тя затвори вратата след себе си. Някога си бе мислила, че един ден и тя ще има парабатай, и макар че отдавна бе погребала тази мечта, все още й причиняваше мъничко болка да бъде свидетелка на подобна близост.
7
Верига луксозни японски ресторанти. - Б. пр.
8
Популярна марка американска зърнена закуска. - Б. пр.
9
„Стига си ме тормозила. Будна съм." (Исп.) - Б. пр.
10
Алюзия за романа на Хенри Мелвил „Моби Дик". - Б. пр.
11
Град в Калифорния. - Б. пр.
4. И ето защо
Ема се приземи тежко върху тепиха и побърза да се претъркули, така че мечът, който беше препасан на гърба й, да не пострада... нито пък да я нарани. В първите години на тренировки се бе наранявала сама на острието на Кортана по-често, отколкото от което и да било упражнение, заради упорития си отказ да свали оръжието от гърба си.
Кортана беше нейният меч, мечът на баща й и на неговия баща. Тя и Кортана бяха единственото, което бе останало от семейство Карстерс. Никога не се разделяше с него, когато отиваше да се бие, дори ако възнамеряваха да използват ками, светена вода или огън. Ето защо трябваше да умее да се бие, препасана с него във всяка възможна ситуация.
- Добре ли си? - Кристина тупна по-меко върху тепиха; тя не беше въоръжена и носеше единствено тренировъчните си дрехи. Кристина беше наистина разумна, помисли си Ема, и като се надигна, за да седне, разтърка натъртеното си рамо.
- Аха - заяви и се изправи, пропъждайки болката в мускулите си. - Още веднъж.
Медальонът проблесна благочестиво на шията на Кристина, когато тя отметна глава назад, гледайки как Ема отново се покатерва по въжената стълба. Слънчеви лъчи с цвят на тъмно злато струяха през прозорците - беше късен следобед. Тренираха от часове, а преди това бяха прехвърлили съдържанието на Стената с доказателства на Ема (Кристина отказваше да я нарече Стена на лудостта) в компютърната стая, така че Ливи и Тай да могат да сканират всичко. Ливи от ново бе обещала да дойде да тренира с тях, макар да беше очевидно, че е погълната от търсенето на улики онлайн.
- Вече може да спреш - извика Кристина, когато Ема се изкатери до средата на стълбата, ала тя не й обърна внимание и продължи нагоре, докато главата й едва не се удари в тавана.
Погледна надолу и видя Кристина да клати глава; успяваше да изглежда едновременно спокойна и изпълнена с неодобрение.
- Не можеш да скочиш от толкова високо! Ема...
Ема се пусна и се сгромоляса като камък. Блъсна се в тепиха, претъркули се и скочи, полуприклекнала, посягайки през рамо към Кортана.
Пръстите й срещнаха единствено въздух. Изправи се рязко и видя Кристина с нейния меч в ръка. Беше го измъкнала от ножницата, докато тя се бе надигала.