- Не толкова легендарна двойка - довърши Ема и се ухили.
Кристина хвърли ножа и той се заби близо до центъра на мишената.
- Цялото му име е Диего Росио Росалес. Росио е фамилията на баща му, а Росалес - на майка му, също както и на моята. Ала не сме дори братовчеди. Росалес е голям нефилимски род. Просто майка ми смята, че той е съвършен, толкова красив, толкова умен, такъв невероятен ловец на сенки, съвършен, съвършен, съвършен...
- Ето че вече знаеш откъде е получил прякора си - заяви Ема и отиде да прибере ножовете.
- Наистина ли е съвършен? - попита Ливи.
- Не - отвърна Кристина. Когато се разстроеше, Кристина не ставаше сърдита, а спираше да говори. Точно това правеше и сега, приковала поглед в нарисуваната на стената мишена. Ема завъртя ножовете в ръцете си.
- Ние ще те защитим от Съвършения Диего - заяви тя. -Ако се появи тук, ще го намушкам.
Тя се приближи до линията за хвърляне на ножове.
- Ема е майстор по намушкването - поясни Ливи.
- По-голяма полза ще има да намушкаш майка ми - промърмори Кристина. - Е, добре, flaquita12 впечатли ме. Да те видим как хвърляш два едновременно.
Стиснала по един нож във всяка ръка, Ема направи крачка назад от линията за хвърляне. Беше се упражнявала цяла година, преди да се научи как да хвърля два ножа едновременно, мятайки ги отново и отново, а звукът на остриетата, забиващи се в дървото, бе като балсам за обтегнати нерви. Тя бе левачка, така че при обикновени обстоятелства би отстъпила назад и надясно, ала с течение на времето се бе научила да си служи еднакво добре и с двете ръце. Ето защо сега отстъпи право назад, а не по диагонал. Ръцете й се отметнаха, а после се стрелнаха напред; разтвори пръсти и ножовете полетяха като освободени соколи. Изсвистяха във въздуха и се забиха един след друг право в сърцето на мишената.
Кристина подсвирна.
- Започвам да разбирам защо Камерън Ашдаун винаги се връща. Бои се да откаже. - Тя отиде да донесе ножовете, включително и своя. - Нека опитам отново. Виждам, че съм много назад с материала.
Ема се разсмя.
- Не, това беше нечестно. От години упражнявам този ход.
- Въпреки това - отвърна Кристина, - ако някога си промениш мнението и решиш, че не ме харесваш, няма да е зле да мога да се защитя.
- Добро хвърляне - прошепна Ливи, приближавайки се до Ема, докато на няколко стъпки оттам Кристина крачеше напред-назад до линията за хвърляне.
- Благодаря - отвърна Ема също така тихо и като се облегна на една стойка за ръкавици и защитно облекло, сведе поглед към грейналото лице на Ливи. - Постигна ли някакъв напредък с Тай? За парабатайската връзка? - попита, макар че почти се страхуваше да чуе отговора.
Лицето на Ливи помръкна.
- Все още отказва. Това е единственото, за което някога сме били на различно мнение.
- Съжалявам.
Ема знаеше колко много Ливи иска тя и нейният близнак да станат парабатаи. Парабатайска връзка между братя и сестри не се срещаше често, но не бе нещо нечувано. Категоричният отказ на Тай обаче бе учудващ. Той рядко отказваше каквото и да било на Ливи, ала в този случай беше непреклонен.
Първият нож на Кристина улучи в целта - точно в ръба на вътрешния кръг. Ема нададе одобрителен вик.
- Харесвам я - продължи Ливи, все така шепнешком.
- Радвам се - отвърна Ема. - Аз също я харесвам.
- И смятам, че Съвършения Диего може би е разбил сърцето й.
- Направил е нещо - съгласи се Ема предпазливо. - Това поне е ясно.
- Така че според мен трябва да я съберем с Джулиън.
Ема замалко да събори стойката.
- Какво?
Ливи сви рамене.
- Хубава е, изглежда наистина мила и ще живее с нас. А Джулиън никога не е имал приятелка... ясно ти е защо. - Ема я зяпна, главата й бучеше. - Искам да кажа, ние сме виновни - аз и Тай, и Дру, и Тави. Ако отглеждаш четири деца, не ти остава много време да ходиш по срещи. Така че след като ние един вид го лишихме от възможността да си има гадже...
- Искаш да ги съберем - глухо каза Ема. - То не става така, Ливи. Двамата трябва да се харесат...
- Според мен биха могли - не отстъпваше Ливи. - Стига да им дадем възможност. Какво ще кажеш?
Синьо-зелените й очи, така прилични на тези на Джулиън, грееха палаво. Ема отвори уста, за да каже нещо, и тя не знаеше какво, тъкмо когато Кристина запрати и втория нож. Той се заби в стената с такава сила, че дървото като че ли се пропука.
- Страхотно! - плесна Ливи и хвърли тържествуващ поглед на Ема, сякаш искаше да каже: „Виждаш ли, съвършена е". След това си погледна часовника. - Окей, трябва да вървя да помогна на Тай. Повикайте ме, ако се случи нещо вълнуващо.