- Това би съживило и мъртвите - подхвърли Ема.
- Некромантията е незаконна, Ема Карстерс - скастри я Малкълм.
- Тя само се шегуваше. - Джулиън прибра стъкленицата в джоба си, приковал поглед в Малкълм, молейки го безмълвно да не каже нищо повече.
- Кога успя да съобщиш на Малкълм, че чичо ти не се чувства добре, Джулс? Когато те видях снощи, ти не каза нищо -попита Ема и Джулиън се зарадва, че е с гръб към нея - сигурен бе, че е пребледнял.
- Вампирска пица - обяви Малкълм.
- Какво? - не разбра Ема.
- Найтшейд отвори италианско заведение на „Крос Крийк Роуд" - обясни Малкълм. - Най-страхотната пица в радиус от мили и освен това правят доставки по домовете.
- Не се ли притесняваш какво има в соса? - попита Ема, чевидно отклонена от темата. - 0! - Тя вдигна ръка към стата си. - Добре, че се сетих. Малкълм, чудех се дали би искал да хвърлиш едно око на нещо.
- Брадавица ли е? Мога да я излекувам, но няма да е евтино.
- Защо всички винаги си мислят, че е брадавица? - Ема извади телефона си и след няколко секунди вече му показваше снимките на тялото, което бе открила край бар „Саркофаг". - Виждаш ли белите знаци тук и тук? - посочи тя. -Приличат на графити, но нарисувани не с боя, а с тебешир или нещо такова...
- Първо, ама че гадост - каза Малкълм. - Моля те, недей да ми показваш снимки на трупове без предупреждение. - Той погледна по-отблизо. - И второ, това ми прилича на останките от церемониален кръг. Някой е нарисувал защитен обръч на земята. Може би за да се предпази, докато прави каквато и да е била отвратителната магия, убила този човек.
- Бил е изгорен - поясни Ема. - И удавен, струва ми се. Или поне дрехите му бяха мокри и миришеше на солена вода.
Беше се намръщила, очите й бяха потъмнели. Може би бе заради спомена за тялото или пък мисълта за океана. Тя живееше до него, всеки ден тичаше по брега му, ала Джулиън знаеше колко я плаши. Можеше да се насили да влезе в него, макар да й се гадеше и да трепереше, но Джулиън мразеше да я гледа как го прави, мразеше да вижда своята силна Ема, разкъсвана от ужас пред нещо толкова първично и безименно, че и самата тя не можеше да си го обясни.
От това го обземаше желание да убива, да унищожава, само и само тя да бъде в безопасност. Въпреки че Ема и сама можеше да се грижи за своята безопасност. Въпреки че бе най-храбрият човек, когото Джулиън познаваше.
Той се върна към настоящето.
- Изпрати ми снимките - тъкмо казваше Малкълм. - Ще ги разгледам по-внимателно и ще ти кажа какво съм открил.
- Хей! - Ливи, която междувременно бе сменила тренировъчното си облекло, се появи на най-горното стъпало. - Тай откри нещо. За убийствата.
Малкълм изглеждаше озадачен.
- На компютъра - уточни Ливи. - Нали се сещате, онзи, който не би трябвало да имаме. 0, здравей, Малкълм. - Тя му махна оживено. - Елате.
- Малкълм, ще останеш ли? - попита Ема и се изправи. -Помощта ти може да ни бъде полезна.
- Зависи - каза Малкълм. - На компютъра вървят ли филми?
- Аха - отвърна Джулиън предпазливо и лицето на Малкълм придоби доволно изражение.
- Може ли да си пуснем „Нотинг Хил"?
- Можем да си пуснем каквото поискаш, ако си съгласен да ни помогнеш - увери го Ема и погледна към Джулс. - А ние ще видим какво е открил Тай. Ще дойдеш, нали?
Джулиън прокле наум любовта на Малкълм към романтичните филми. Би предпочел да отиде в студиото си и да рисува. Ала не можеше да пренебрегне Тай, нито да изостави Малкълм.
- Мога да донеса нещо за хапване от кухнята - предложи Ема с надежда в гласа. Та нали от години имаха навика да гледат стари филми на телевизора, захранван с магическа светлина, похапвайки пуканки на примигващата му светлина.
Джулиън поклати глава.
- Не съм гладен.
Почти му се стори, че чува как Ема въздъхва. Миг по-късно тя изчезна след Ливи нагоре по стълбите. Джулиън понечи да ги последва, ала Малкълм сложи ръка на рамото му.
- По-зле е, нали?
- Чичо Артър? - Джулс беше хванат неподготвен. - Не мисля. Искам да кажа, не е добре, че ме нямаше, но ако бяхме продължили да отказваме да отидем в Англия, все някой щеше да започне да става подозрителен.
- Не Артър. Ти. Тя знае ли?
- Кой дали знае какво?
- Не се прави на глупав - каза Малкълм. - Ема. Знае ли?
Джулиън усети как сърцето му се свива в гърдите. Не можеше да изрази с думи сътресението, причинено от въпроса на Малкълм. Сякаш беше пометен от вълна, повлякла твърдата опора под краката му.
- Престани.
- Няма - настоя Малкълм. - Обичам щастливите завършеци.
- Малкълм - процеди Джулиън през зъби, - това не е любовна история.